Руското нахлуване подлага на изпитание икономическата устойчивост на ЕС

Нахлуването на Русия в Украйна постави нови предизвикателства, точно когато Съюзът се възстановяваше от икономическите последици от пандемията. Като упражнява допълнителен натиск за повишаване на цените на суровините, предизвиквайки нови смущения в доставките и нарастваща несигурност, войната задълбочи съществуващите преди това проблеми пред растежа, които се очакваше да намалеят. Това накара Европейската комисия да преразгледа перспективите за растежа в ЕС, като ги занижи, докато тези за инфлацията трябваше да бъдат повишени.

БВП на ЕС се очаква да остане положителен през прогнозния период благодарение на комбинирания ефект от вдигането на ограничителните мерки и силните действия на политиката, предприети в подкрепа на растежа по време на пандемията. По-конкретно, отварянето след пандемията на услугите с интензивно използване на контакти, силният и все още подобряващ се пазар на труда, по-слабото натрупване на спестявания и фискалните мерки за компенсиране на нарастващите цени на енергията се очаква да подпомогнат частното потребление. Очаква се инвестициите да се възползват от пълното задействане на Механизма за възстановяване и устойчивост и от изпълнението на съпътстващата го програма за реформи.

Растежът на реалния БВП както в ЕС, така и в еврозоната, сега се очаква да бъде 2,7 % през 2022 г. и 2,3 % през 2023 г. По отношение на България прогнозата е за увеличение на реалния БВП с 2,1% през 2022 г. и 3,1% през 2023г.

От началото на 2021 г. инфлацията набира скорост. За ЕС се очаква инфлацията да нарасне от 2,9 % през 2021 г. на 6,8 % през 2022 г. и да спадне до 3,2 % през 2023 г. В България се очаква инфлацията да достигне 11,9% през 2022 г., след което да намалее на 5% през 2023 г.

Очаква се равнищата на безработица да продължат да намаляват — до 6,7 % през тази година и 6,5 % през 2023 г. в ЕС, като за България прогнозата е от 5,4% през 2022 г. и 5,3% през 2023 г.

Източник: novinite.bg