Пренареждане на картите: Изтегля ли Русия сили от Сирия и какво означава това за региона

На 7 май руската опозиционна преса съобщи, че Москва е започнала процес по изтегляне на военни сили от Сирия и ги концентрира на три летища, преди да бъдат прехвърлени на украинския фронт. Изоставените бази на Русия, според опозиционните доклади, са предадени на елитни части от иранската Революционна гвардия и ливанската организация Хизбула.

Точният брой на военнослужещите от Русия в Сирия не е известен, но се смята, че за периода между 2015-2018 през Сирия са преминали на ратоционен принцип над 60 000 войници, сред които повече офицери. 

Като цяло до този момент разговорите за изтегляне на руски войници от Сирия, са преувеличени. Такъв може би е случаят и с новините за специалисти по направата на варелни бомби, пристигнали в Русия от Сирия. Не е невъзможно, разбира се, дори е очаквано заради връзките между Москва и Дамаск, и блокираната офанзива на руската армия в Украйна. Варелните бомби са изключително жесток и ефикасен начин да бъде сломена защитата на вражески сили, а също и да бъде тероризирано цивилното население. Сирийската армия използва често този тип оръжия, които са евтини за направа и могат лесно да бъдат пренесени с хеликоптери. Анализатори смятат, че руснаците могат да използват опита на сирийските правителствени сили, за да пробият защитните линии на украинската армия. 

Към момента на подновянането на офанзивата в Украйна през февруари 2022, Русия разполага с няколко хиляди войници в Сирия, разположени в различни бази из страната и най-вече в авиобазата Хмеймим. Именно от Хмеймим Москва изтегли част от военната техника, разположена там, за да подсили Черноморския флот непосредствено преди старта на военните действия и преди Турция да спре преминаването на военни кораби през Дарданелите и Босфора. 

Предвид естеството на руските военни операции в Сирия, дори Москва да изтегли една част от силите си, те са неефективни единици, които не участват в активни битки. Голяма част от военнослужещите руснаци в Сирия са поддържащ персонал, а офицерите и войниците, изпращани там, имат предимно консултантска роля към военните части на сирийските правителствени сили. Само една малка част от военните са пилоти, чиято роля е и най-активна: в Сирия руската армия извърши стотици въздушни атаки по бунтовнически позиции и цивилна инфраструктура от 2015 насам. Всъщност, военните бази на Москва в Сирия се радват на спокойствие до такава степен, че през последните две години се появиха съобщения за руски войници, подкупващи командирите си, за да бъдат изпратени на ротация в Сирия. 

 

Предвид това, използването на руските сили от Сирия за фронтовите линии в Украйна няма полза за целите на Кремъл. И все пак, има важни събития, които трябва да се отбележат за контекста на ситуацията в региона и появилите се медийни съобщения, че Москва може би изтегля войници заради войната в Украйна. 

През първата седмица на април, руските сили, разположени в източната част на провинция Хомс, предадоха на Хизбулла и Четвърта дивизия от сирийската армия военни постове и складове в пустинния район Махин, които се явяват вторите по големина оръжейни депа в страната. Също в началото на април, арабското издание “Ашарк ал Аусат” съобщи, че иранската Революционна гвардия е засилила военното си присъствие в Махин, след като руснаците са се изтеглили към Палмира, където Русия изгради една от най-важните си бази в Сирия. 

Без съмнение и предвид значимостта на района, руското изтегляне от Махин отваря вратата за иранско присъствие по линия, простираща се от планинската верига Каламун, граничеща с Ливан, до град Дейр Атия, ал Кариатайн и Сухна, източно от Хомс, чак до районите на Атрия в източната провинция Хама и петролните находища в Табка, където има и американски сили, подкрепящи кюрдските сили. Тази част от Сирия е взривоопасна за всякакви бъдещи конфликти и сблъсък на интереси не само заради енергийните залежи, но и поради разположението си. От изток на запад се простира магистралата Багдад-Дамаск, която иранците считат за жизненоважна артерия за доставки към съюзниците си в Ливан. От юг на север пък са разположени пунктове, чиито контрол осигурява влияние в Централна и Източна Сирия и именно тук “Ислямска държава” водеше най-тежки боеве през 2017-2019 година. Намаляването на руското присъствие е добре дошла новина за Иран. 

Буксуването на Русия в Украйна ще има сериозни последици за геополитическото положение на Москва 

Неспособността на руската армия да напредне значително в Украйна три месеца след началото на офанзивата, е проблем за Кремъл и Москва ще има трудности да запази доверието сред партньорите си. Това е особено вярно за режима в Сирия, който е под стратегическия чадър на Москва още от съветската епоха. Неотдавнашното решение на Турция да затвори въздушното си пространство за руски самолети, преминаващи транзитно към Сирия – разглеждано като прилагане на натиск върху Москва за войната й в Украйна – ще засегне руските военни способности в Сирия, а оттам и помощта й за съюзническите милиции и сили в района. 

Новините от вътрешността на Сирия също подсказват задаващ се проблем между Москва и Техеран. През последния месец бяха убити няколко офицери, включително висш офицер от времето на управлението на бащата на Башар Асад, Хафез Асад; всички убити са част от висшия военен ешелон на Сирия и са изразявали несъгласие с руските интереси в страната, но пък са близки до иранското командване. Ако Русия бъде заподозряна, че стои зад убийствата, това ще създаде значително напрежение, а за Москва ще е трудно в момента да реагира заради ангажимента си в Украйна. 

Собствените военни приключения на Турция в Сирия допълнително ще усложнят ролята на Русия в района 

Анкара наскоро започна поредица от удари по управлявани от кюрди части от североизточната част на страната и въпреки че те не представляват непосредствена заплаха за сирийския президент Башар Асад, атаките могат да променят подкрепата на Русия за сирийския лидер.

Според руски експерти, ако гражданската война в Сирия се възобнови, Москва няма да има друг избор, освен да изтегли руските войски, тъй като не може да води два мащабни конфликта едновременно. А войната става все по-реална в северните части на Сирия, където Турция иска да създаде широк буфер около границата си, който може да бъде използван след време и като територия за изпращане на сирийски бежанци обратно в Сирия. 

Турция избира правилния момент за натиск. От една страна кюрдските сили не се намират в най-добрата си позиция в момента, заради проблем с политическите си контакти в Европа, поставени под въпрос заради желанието на Швеция и Финландия – основни пристани на преследвани от турската армия агенти и симпатизанти на Кюрдската работническа партия – да се присъединят в НАТО. Нежеланието на Анкара да подкрепи членството на северните страни е пряко свързано със старо искане Стокхолм и Хелзинки да спрат даването на убежище на ПКК. На 25 май в Турция пристигнаха шведска и финландска делегация, за да преговарят с лидера Реджеп Ердоган. Останалите държави в НАТО искат по-скорошно приключване на въпроса, за да се съсредоточат усилията към украинския фронт и подсилването на Източния фланг на алианса. Силите на ПКК в Сирия има защо да са притеснени от развоя на преговорите. От друга страна, Кюрдската работническа партия има дълга история на сближаване на позиции със СССР в миналото и Руската федерация днес. През последните няколко години контактите между Москва и кюрдското ръководство в Сирия се удвоиха и това не остава скрито за Вашингтон, който е основен съюзник на кюрдската администрация. При турска офанзива в северна Сирия в районите под контрола на кюрдските милиции, вероятно няма да има така силна реакция, както при предишните операции на Анкара между 2018-2020. 

Слабата реакция на Кремъл на решението на Турция да затвори въздушното си пространство за руски самолети е още един знак, че руските политици са наясно, че когато става дума за Сирия, Анкара има преимущество. Може би това обяснява защо Евгений Пригожин, основният финансист на наемническата компания Вагнер, който е тясно свързан с руския президент Владимир Путин, наскоро похвали турските действия срещу кюрдите в Ирак и Сирия, като каза, че Анкара, участваща в собствената си „свещена война“, е имала „всяко морално право да се бори с кюрдските бойци“.

Подобна реторика няма да помогне на Кремъл да успокои Анкара. Въпреки че Турция не се е присъединила официално към международните санкции върху Русия заради войната в Украйна, тя продължава да доставя оръжия на украинското правителство, а – както вече беше посочено – последните й действия предполагат, че скоро може да започне собствена мащабна военна кампания в Сирия.

Руските власти са наясно с тази възможност. Семьон Багдасаров, експерт по Близкия изток и член на руския парламент, коментира на 24 април, че забраната на Турция за руски полети до Сирия може да бъде част от усилията на Анкара да разреши ситуацията в Северна Сирия в своя полза и за сметка на Русия. Хипотетично Русия би могла да отговори на действията на Анкара в Сирия, като забрани вноса на турски домати или като временно затвори газопровода „Турски поток“ за „поддръжка“. Но предвид слабата геополитическа позиция на Москва и факта, че икономиката й вече страда от западните санкции, е малко вероятно Кремъл да направи нещо допълнително, което да застраши отношенията с Анкара.

За Русия турската забрана за полети означава, че тя ще има затруднения при снабдяването на войските си в Хмеймим и Тартус 

Напълно възможно е Турция, в координация със САЩ, да е взела такова решение, за да попречи на Русия да премести части от своите военновъздушни сили от Хмеймим в Украйна. Преди това, на 28 февруари, Анкара ограничи преминаването на руски военни кораби през Босфора и Дарданелите, освен ако не се връщат в базите си в Черно море. С други думи, освен ако подкрепяните от Турция бунтовници не започнат мащабна офанзива в Сирия, помощта на Русия за сирийската армия ще бъде ограничена. Дори при ескалация, войната в Украйна значително намали капацитета на Русия за реакция.

Асад по-вероятно ще се обърне за подкрепа към Иран, отколкото към Русия 

Според наличната информация иранските сили вече са разположени в части от Сирия, контролирани преди това от руски войски.

Иран също се подготвя за справяне с недостига на гориво в Сирия, който засяга основните услуги и води до повишаване на цените на храните, а това отчуждава населението, което и без това е настроено критично към режима в Дамаск. Преди Русия да нахлуе в Украйна, Москва активно доставяше бензин на Сирия, но офанзивата наруши веригите за доставки и сега Иран се превръща в основния доставчик на бензин и друга енергия за режима на Асад.

Нищо от това не променя политическата вярност на Сирия и поне засега Дамаск остава лоялен на Москва. Както наскоро каза външният министър Фейсал Мекдад, Сирия „подкрепя Руската федерация в нейната опозиция срещу политиката на Запада, основана на лъжи и двойни стандарти“. Сирия също похвали решението на Русия да признае Донецката народна република (ДНР) и Луганската народна република (ЛНР) в украинския регион Донбас – въпреки че Дамаск не призна официално ДНР и ЛНР.

В момента Асад води външна политика, използвана от години от друг руски съюзник – беларуският президент Александър Лукашенко. Докато Лукашенко балансира между Русия и Запада, Асад в обозримо бъдеще ще балансира връзките на Сирия между Москва и Техеран. И все пак в дългосрочен план войната в Украйна ще намали влиянието на Русия в Сирия и в процеса ще се отвори вратата за Иран да замени Русия като основен поддръжник на Асад, а с това ще бъде променен балансът на силите, което би въвлякло Израел в още по-засилена военна кампания срещу иранците в Сирия. През последните години Израел извърши няколкостотин удара върху ирански позиции на сирийска територия, докато се възползваше от затварянето на очи от страна на руснаците. Именно договорките между Израел и Кремъл за Сирия – да не се спират израелските самолети, но да не атакуват бази на режима на Асад – стана една от причините израелците да спират доставките на оръжие за украинската армия. 

Източник: novinite.bg