Най-смъртоносните отрови, познати на човечеството

Още от далечното минало хората търсят все по-ефективни средства да се убиват и осакатяват един друг и смъртоносните отрови се оказват сред най-лесните и „елегантни“ начини за избавяне от враговете. Затова отровите винаги са „на мода“. В древността богатите, известни и притежаващи власт благородници дори са разполагали със специален служител, който да дегустира всичко на трапезата, преди да е попаднало в устата им, поради страх от отравяне.

Отровите са трудни за откриване и не оставят почти никакви следи на местопрестъплението. Освен това, за да ги използва човек, не се нуждае от сила и умения, а само от малко хитрост и лукавство.

Разбира се отровните вещества са многобройни и разнообразни, като варират от слабо токсични до абсолютно смъртоносни. Тук ще ви запознаем с 10-те най-опасни отрови за човека.

Арсен – една от най-популярните и смъртоносни отрови

Арсенът е класика в жанра. Особено популярен е през Викторианската епоха, защото е изключително ефективен и леснодостъпен. Арсенът по онова време е често срещана съставка в много домакински продукти като тапети и бои. Поради тази причина отравянето с арсен може да се получи и непреднамерено – като случая с британския крал Джордж III.

Страничните ефекти от отравянето с арсен включват жълтеница и кожен обрив, но те се появяват след дълго излагане на веществото и натрупването му в организма. Острото отравяне с арсен причинява тежки стомашни проблеми – повръщане, диария и кървене, придружени с остри болки. Смъртта е неизбежна – тежки конвулсии, кома и циркулаторна недостатъчност. Всичко това се случва само няколко часа след поглъщането на отровата.

Иприт – химическото оръжие на Първата световна война

Ипритът или още горчичен газ става популярен по време на Първата световна война. Очевидно да обстрелваш врага с тежка артилерия в окопите не е било достатъчно неприятно, поради което германските учени изобретяват химическото оръжие. Името на газа произлиза от жълто-кафявия му цвят и миризмата му, наподобяваща чесън. Но при производството му не се използват никакви готварски подправки – активната съставка на иприта е силно реактивен хлор.

Въпреки че газът е смъртоносен само в около 1% от случаите, вредите, които причинява, са ужасяващи. Той изгаря всяка част от тялото, с която влезе в контакт, независимо дали става въпрос за кожа, очи, или бели дробове. Причинява огромни мехури по кожата и дробовете и може да увреди ДНК-то на човек и да причини рак. Газът прониква през дрехите и остава активен в почвата дълго време след изпускането му.

Смъртните случаи обикновено са в резултат от изгарянията и увреждането на белите дробове, което води до задушаване. Съществува опасност и от вторични бактериални инфекции.

Цианид – отровата на тайните агенти

Цианидът е една от най-известните отрови. Вероятно става известен покрай самоубийствените хапчета, носени от тайните агенти на разузнаването, като освен това е една от основните съставки на газа „Циклон B“, използван от нацистите в концентрационните лагери като Аушвиц. Смъртта е почти моментална. Действието на цианида се изразява във възпрепятстване на клетъчното дишане, т. е. тялото спира да произвежда енергия и на най-ниско ниво причинява т. нар. „вътрешна асфиксия“. Симптомите са учестено дишане, замаяност, гадене, главоболие и тежки конвулсии.

Цианидът се среща в две основни форми: водороден цианид, който е газ, и калиев цианид, който представлява бял прах. Съдържа се под естествена форма в кайсиевите ядки, няколко растения и дори в ябълковите семки. Можете да го разпознаете по миризмата на горчиви бадеми.

Стрихнин – най-често използваната отрова в миналото

Друга отрова, използвана често в древността, е стрихнинът. Той е известен с ужасяващите си и болезнени ефекти. Стрихнинът атакува централната нервна система, причинявайки болезнени контракции на всички мускули в човешкото тяло. Те са толкова интензивни, че жертвата започва да свива и отпуска тялото си напред-назад.

Смъртта настъпва 2 до 3 часа след поглъщането на веществото и обикновено причината е асфиксия, причинена от парализата на респираторните пътища, но може да е и вследствие на изтощението от неконтролируемите конвулсии на тялото.

Стрихнинът се добива от семената на растението стрихнос, което расте в тропичните райони. В миналото се е прилагал за лечение на широк спектър от медицински заболявания. В наши дни стрихнинът се използва предимно за производството на пестициди и отрова за плъхове, но наркопласьорите го добавят към хероина, за да изгладят ефектите от наркотика.

Рицин – бавнодействаща, но абсолютно смъртоносна отрова за човека

Въпреки че рициновото масло се използва за подсилване на здравето, други продукти от това растение причиняват смърт. Доза, по-малка от щипка сол, може да убие възрастен човек. Извлича се от семената на растението и представлява остатъчен продукт, след извличането на маслото. Приемането на рицин невинаги е фатално, тъй като храносмилането му е трудно; веществото е много по-опасно, ако се вдиша или инжектира директно в кръвоносната система. Най-честото отравяне с рицин е вследствие на поглъщане на бобчетата на растението, като само 5 могат да завършат с фатален край.

Рицинът предотвратява синтеза на протеини. Това означава, че клетките бавно се смилат, което причинява спиране на съществени процеси в организма, тъй като не се произвеждат ензими. Симптомите се появяват до ден след приемането на отровата и варират в зависимост от начина на излагане на веществото.

Рицинът е толкова ефективен, че САЩ и Русия го причисляват към химическите бойни вещества. Смята се, че Саддам Хюсеин го е използвал върху собствения си народ. Всички знаят и историята за поръчковото убийство от КГБ на българския писател Георги Марков в Лондон, който е убоден с чадър.

Химическото бойно отровно вещество Зарин

Заринът става известен след терористичните нападения в токийското метро, организирани от лунатичния религиозен култ „Аум Шинрикьо“ в средата на 90-те години. Фактът, че смъртните случаи бяха относително малко, не отговаря на реалната токсичност на този невропаралитичен агент. Заринът е разработен като химическо оръжие по време на Втората световна война и представлява смъртоносен органофосфат, известен като GB и е 26 пъти по-смъртоносен от цианида.

Начинът, по който работят всички невротоксини, е един и същ – те предотвратяват изключването на нервните окончания. Смъртта настъпва вследствие от загубата на контрол над мускулите, необходими за дишането и асфиксията. Незабавният ефект от действието на зарина е загуба на контрол над всички телесни функции. Следват конвулсии, кома и смърт в рамките на час.

Ефектите от излагането на този невротоксин са слюноотделяне, сълзене, неволно изпускане, стомашно-чревни проблеми и повръщане.

VX – най-могъщият невротоксин

Великобритания може да се „гордее“ с разработването на най-могъщия невротоксин на планетата. Той е толкова смъртоносен, че са го нарекли „Лилав опосум“! За разлика от всяка друга отрова в този списък, VX не се среща в природата в естествен вид и е напълно създаден от човека – с цел да убие колкото е възможно повече хора за отрицателно време. Добрата новина е, че VX е забранен през 1993 г., което означава, че САЩ се наложи да зарежат резервите си. Русия са все още в процес на унищожаването му.

Симптомите са същите като при зарина, но по-силни. Те могат да започнат секунди след излагането на невротоксина и смъртта настъпва вследствие на дихателна недостатъчност.

VX е химикал, който се появява дори във филма от 1996 г. „Скалата“, в който Сан Франциско бе заплашен от терористична атака. Смята се също така, че VX е отговорен за смъртта на 6 000 овце при инцидент, известен като „Убийството на овце“ в Скъл вали в Юта, близо до военна тестова база на САЩ.

Отровата на жабата дърволаз

Батрахотоксичните отрови, отделяни от кожата на определени видове жаби, се използват предимно за намазване на върха на ловните стрели на определени амазонски индиански племена. Но имайки предвид естеството на човешката природа, не малко от тези стрели са попадали в човешка плът, причинявайки мигновена смърт. Батрахотоксинът се събира от отровния секрет, отделян от кожата на жабите от семейство дърволази (Dendrobatidae), въпреки че може да бъде намерен и у някои бръмбари и птици. Златната отровна жаба е не по-голяма от върха на палеца ви, но съдържа достатъчно отрова, за да убие 10 мъже! Поради тази причина дърволазите са ярко оцветени, за да предупреждават от далеч враговете си.

Батрахотоксинът е най-силният природен невротоксин, като само 2 зрънца с големината на кристалчета сол са достатъчни за причиняването на смъртта на възрастен човек. Отровата работи в две посоки: като невротоксин, който причинява парализа и като кардиотоксин, който веднага уврежда сърдечния мускул. По този начин смъртта става неизбежна и настъпва в рамките на няколко минути.

Полоний – най-силната отрова на XXI век

Тъй като полоният е радиоактивен елемент, за щастие е труднодостъпен и трудно преносим. Което означава, че до него имат достъп ограничен брой хора в света. Елементът полоний е най-силната отрова на XXI век и се свързва със смъртта на руския дисидент Александър Литвиненко, журналистката Анна Политковская и дори с палестинския лидер Ясер Арафат. Полоният е изключително токсичен за всички живи организми и като такъв не играе никаква биологична роля. Най-често срещаната му форма – Полоний 210, е 250 000 пъти по-токсична от водородния цианид. Тази токсичност е радиоактивна по природа и се причинява от излъчването на алфа-частици, които увреждат органичните тъкани. Алфа-частиците не могат да проникнат през кожата, но ако бъде погълнат, вдишан или инжектиран, полоният е летален дори в минимални дози. На теория дори 1 грам полоний 210 може да убие 10 милиона човека. Ако острите последствия от радиационното отравяне не ви убият, то някоя форма на рак със сигурност ще го направи.

Ботулинов токсин

Въпреки че да използваш ботулиновия токсин за убийство не е практично, той е включен в този списък заради невероятната си токсичност, което го превръща в естествена природна отрова. Това е най-отровното вещество, познато на човека. Смята се, че една супена лъжица от ботулиновия токсин е достатъчна за убиването на 1 милиард хора. Очевидно е, че тези числа правят този токсин неустоимо и много желано оръжие. Смята се, че по времето на Саддам Хюсеин в Ирак е натрупано три пъти повече количество от отровата, необходима за изтриването на живота на нашата планета.

Токсинът се създава от бактерията Clostridium botulinum, която е разпространена навсякъде по света. Смъртоносната й форма ботулизъм се развива при поглъщането на храна, заразена с бактерията. Този вид хранително отравяне е убило безчетен брой хора през вековете, но може лесно да се избегне с нагряването на храната над 100 градуса в продължение на 1 минута. Ботулизмът може да се развие и чрез отворени инфектирани рани. В наши дни ботулизмът рядко е фатален. В сериозните случаи невротоксинът причинява много и различни симптоми – от парализа до срив във всички вътрешни органи и смърт.

По ирония на съдбата ботулиновият токсин играе важна роля в медицината и козметиката по света. Той се използва за лечение на прекомерно потене, мигрена и изглаждане на бръчките под формата на ботокс. Смята се, че 1 грам от токсина е достатъчен за задоволяването на годишната нужда от ботокс в целия свят.

Източник: novinite.bg