Изпращаме 2021 година със заявки за по-високо майчинство и за включване на хората с увреждания на пазара на труда

Пенсионерите са в центъра на социалната политика

Задаващ се Омикрон, растяща инфлация, високи цени на тока – 2021 година си отива, без да можем да я загърбим.

В дните на годишни равносметки и блестящо опаковани празници, от Европейската конфедерация на профсъюзите предупредиха, че милиони работници едва могат да си позволят да поддържат отоплението в дома си, какво остава да купуват подаръци за децата си, колкото и да им се иска

България не стои встрани от тези процеси на здравни, икономически и политически кризи, които заплашват с бедност и социално изключване. Социалните мерки и политики са неизбежни, пише БТА.

Пенсионерите в центъра на социалната политика

В центъра на политическите и експертните разговори в социалната област бяха най-беззащитните и уязвимите по време на пандемията – пенсионерите. Дали заради изборите или заради постепенно придобитата експертна зрялост, нито една политическа партия не беше против решението да се върне част от справедливостта в пенсионната система. Навръх Коледа влезе в сила решението размерът на трудовите пенсии да се изчислява с по-висока тежест на осигурителния стаж – тежестта се увеличи от 1,2 на 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане. С оглед на равнопоставеност на пенсионерите, НОИ ще преизчисли служебно над 2 000 000 трудови пенсии и добавки (в т.ч. пенсии за осигурителен стаж и възраст, инвалидни пенсии, наследствени пенсии и вдовишки добавки), отпуснати с начална дата до 24 декември 2021 г., включително, като при това преизчисляване ще бъде приложена по-високата тежест за всяка година и месец осигурителен стаж без превръщане. Такова увеличение на пенсиите, каквото ще се постигне с преизчисляването, не е имало от 2008 година.

Заедно с увеличената тежест на година осигурителен стаж влязоха в сила и други промени в пенсиите. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се увеличи със 70 лева и стана от 300 – 370 лева, а максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях също се увеличава – от 1440 лв. на 1500 лв.

Ковид добавките – социално подпомагане или вече част от пенсията

И докато крачката за връщане на справедливостта в размера на пенсиите беше направена решително и без политическа съпротива, експерти още спорят доколко т.нар. ковид добавки, отпуснати на възрастните хора заради пандемията, трябваше да се дават заедно с пенсиите. Сумата се променя в зависимост от политическия момент – 50 лв., 120 лв., 60 лева, но на този етап остава, защото всички разбраха, по мнението на експерти, следящи социалните процеси, че „веднъж дадена, трудно може да бъде отнета“.

Хората в активна възраст

Бяха направени първите стъпки, макар и плахи, за изваждане от бедност на пенсионерите. Борбата за хората в активна възраст беше да бъде запазена заетостта, а безработицата да бъде овладяна в период на криза. Равнището на регистрираната безработицата в България през ноември е 4,8 на сто, а от Агенцията по заетостта го определиха като рекордно ниско. Спадът на годишна база е с 1.9 процентни пункта.

От мерките, които ще се предприемат в идните месеци, ще зависи доколко тези данни за безработицата ще останат трайни във времето. Президентът на КНСБ Пламен Димитров предупреди, че ни очаква удар върху заетостта през зимните месеци, тъй като вече има заявки за масови съкращения в големи предприятия от тежката индустрия заради високите цени на тока.

През годината продължи да действа мярката 60 на 40, макар и с промени в дизайна. В края на октомври експертите от НОИ анализираха, че мярката „60 на 40“ си остава един от най-мащабните инструменти за ограничаване на негативното въздействие на пандемията върху пазара на труда – от нейния старт до онзи момент са били изплатени над 1,5 милиарда лева за общо 13,3 хиляди работодатели и близо 320 хиляди работници и служители.

Доходите на българите

Стремителният ръст на цените на енергийните източници, който се наслагва върху и без това критично рисковата ситуация, свързана с пандемията и неочаквано ускореното нарастване на цените на стоки и услуги от първа необходимост, налага бързо да се предприемат амбициозни мерки за оцеляване на населението, без оглед на всякакви рестрикции и стремеж към икономии, смятат КНСБ и КТ „Подкрепа“. И двете синдикални организации са категорични, че минималната работна заплата през 2022 година трябва да бъде поне 750 лева, за да бъдат защитени около 500 000 българи, които работят на минимално възнаграждение и трябва с парите да издържат своите семейства. Синдикатите заявиха, че ще се борят за правото на достоен живот на всеки трудещ се българин. Те поискаха всички заплати да се вдигнат поне с 12-15 процента.

КНСБ иска да се разработи легално определение, в т.ч. да се определят критерии за „енергийна бедност“ и да се подготвят бързо промени в действащата нормативна база за целево енергийно подпомагане. Над 2 милиона български граждани имат проблеми с отоплението през зимния сезон. Необходимо е рязко разширяване на обхвата на целевото енергийно подпомагане, както и да се коригира месечната стойност на помощта за втората половина на отоплителния сезон – месеците януари, февруари и март 2022 г., смята лидерът на КНСБ Пламен Димитров.

Очакванията към новото правителство

„Имам уверението и на министър-председателя, и на финансовия министър, че ще има грижа за хората. Първото ни мото е нулева толерантност към корупцията, а второто е грижа за хората, за да преведем българите през този труден период на криза, така че те да се чувстват достойно“, заяви новият социален министър Георги Гьоков. Той определи и като цел на новото правителство да няма хора, които да живеят под прага на бедност.

Втората година на майчинството да бъде равна на една минимална работна заплата или поне на сегашните 650 лв., държавните и общинските детски ясли и детски градини да бъдат безплатни, да има ваучерна схема за подпомагане на неприетите деца в детски градини, са част от заложените мерки в коалиционното споразумение в частта „Труд и социална политика“. Партньорите са се договорили да се разработи дългосрочна стратегия по доходите, да има конкретни стъпки за преодоляване на недостига на квалифицирана работна ръка, включително улеснен достъп до пазара на труда на работници с български произход и чуждестранни граждани, които са завършили образованието си в България.

Ще бъде направен анализ на пенсионната система, като по време на преговорите отново бе повдигната темата, че тежестта на стажа трябва да расте до 1,5 постепенно.

Предвидено е в срок от 6 месеца да се анализират политиките за хората с увреждания, като се залага премахване на системата на ТЕЛК и преминаване към международната системата на ICF; система за преквалификация и връщане на хората с увреждания към пазара на труда; насърчаване на работодателите за наемане на хора с увреждания, чрез покриване на част от осигуровките; въвеждане на система за стимулиране на работодателите да извършват преквалификацията на хора с увреждания. Ще се направи изменение на Закона за лична помощ, включващо премахване на ТЕЛК решение като условие за достъп до лична помощ, увеличаване на часовете от 12 часа – това ще бъде спешно обсъдено в срок до 3 месеца.

В споразумението е предвидено дефиниране на енергийна бедност и минимално количество вода за питейни нужди и битово потребление в срок от 6 месеца, определяне на кой и как се предоставя целевото подпомагане; изработване на цялостен механизъм; въвеждане на линия на енергийна бедност за използване само за дългосрочни мерки; разширяване на обхвата и финансиране на текущата програма за енергийно бедни домакинства.

Заложено е и обществено обсъждане на Наредбата за качество на социалните услуги, като в срок от 6 месеца да бъде завършена националната карта на потребностите и предлагането на социални услуги, приемане на национална стратегия за детето и дефиниране на понятията благосъстояние и детска бедност в срок от 12 месеца, като и преглед на ефективността и разходите на центровете за квалификация и преквалификация в срок от 6 месеца.

Източник: novinite.bg