ЖЕНАТА Жената е като водата. Непрестанно се мени. В миг е буйна, въртелива, в друг нашепва-плувай ти! И пред тебе ароматна, родена в бяла пяна, Афродита заблестява приканващо засмяна!   Гмуркаш се увлечен в тайните й дълбини, ослепително привлечен от извитите вълни.   Щом в сърцето си допусне, ложе-живописен бряг, жадни блянове завихря да пламтят в небесен бяг.   А когато тя застине, с вид на гладкото море, ще успееш ли предвиди, че вълнение грози?   Но умееш ли да плуваш в необятните води, във наслада се любуваш, вечността й как шуми!   Албена…