През последните шест години ФСБ, наследник на руското КГБ, обвини дузина физици в държавна измяна. Те са в затвора от 2018 г., когато Владимир Путин започна да говори публично за производството на нови хиперзвукови ракети в Русия. Мъжете са обвинени в предаване на секретна информация за оръжия в чужбина. Но техните колеги казват, че са работили далеч извън сферата на военните разработки и са били просто учени-теоретици. BBC AFRIQUE проучи държавните тайни, които ФСБ търси в тези международни проекти, и разговаря с роднини на лишените от свобода учени.
Хиперзвуково оръжие
„За първи път създадохме оръжейни системи за офанзивни удари, каквито светът никога не е виждал“, похвали се Путин в интервю за руската информационна агенция ТАСС през 2020 г. „Днес Съединените щати ги догонват. Това е уникална ситуация, каквато не се е случвала досега. На първо място, разбира се, говоря за хиперзвукови оръжейни системи за нападение.
Журналистът отговори с шега, перифразирайки Чехов: „Хиперзвуков пистолет, окачен на стената в първо действие, трябва да стреля във второ“. Две години по-късно Русия започна войната в Украйна и активно използва тези хиперзвукови ракети.
През 2005 г. Путин за първи път говори за оръжейни комплекси, които ще „работят на хиперзвукова скорост“. През 2018 г. той ги разкри – „без еквивалент в света“ – в речта си пред Федералното събрание. На депутатите беше прожектиран симулационен видеоклип на такива ракети в полет към Съединените щати. „Те ще бъдат практически неуязвими и скоростта им ще бъде хиперзвукова. Ще бъдат като метеорит“, каза той.
Новият стратегически ракетен комплекс със силово и наземно базиране беше наречен „Авангард“, а авиационният комплекс „Кинжал“, или „Дагер“. Путин завърши речта си със заплаха към Запада: „Никой не ни чу. Чуйте ни сега!“ Той благодари и на оръжейните конструктори. „Всички те наистина са героите на нашето време.“ Оттогава Путин е споменавал хиперзвукови оръжия в речите си поне 70 пъти.
През същия период, от 2018 г., дузина руски учени, свързани с хиперзвукови проекти, се озоваха зад решетките. Всички са обвинени в държавна измяна. Няколко души бяха арестувани от ФСБ в Централния изследователски институт по машиностроене (ЦНИИмаш) и Централния институт по аерохидродинамика (ЦАГИ) в предградията на Москва, както и в Института по теоретична механика и приложни науки (ИТПМ) на Сибирския клон на Руската академия на науките в Новосибирск.
Александър Куранов, 76-годишен учен, който е работил по проект за хиперзвуков самолет, беше осъден на седем години затвор по време на процес при закрити врата, който се състоя само в две сесии на 18 април 2024 г. ФСБ арестува този възрастен учен през август 2021 г. „С този подход и други научни области скоро ще бъдат засегнати“, казва колега на един от учените, обвинени в държавна измяна. Засега те са избрали един от най-„плодотворните“ пътища за изследване. Но те наистина не го разбират и бъркат „хиперзвуков“ с нещо съвсем различно.
„Хиперзвукът е нещо, за което сега сте принудени да вкарвате хора в затвора“, казва Евгений Смирнов от правната и правозащитна организация First Division, която подкрепя обвинените в шпионаж. Преди да бъде принуден да напусне Русия през 2021 г., самият Смирнов защитаваше случаи на държавна измяна в съда, включително и на учени. Той твърди, че в частни разговори офицери от ФСБ често са признавали, че делата, свързани с продажбата на хиперзвукови тайни в чужбина, се отварят „за задоволяване на желанията на висшестоящите“. „Документите по делото показват, че Русия разполага с много напреднали технологии в областта на хиперзвуковите оръжия, които нямат еквивалент другаде по света“, обяснява Смирнов. „И се твърди, че ги търсят офицери от чуждестранни разузнавания. Той добавя, че следователите не крият факта, че докладват на Путин за всеки случай на държавна измяна, в който са замесени учени.“
Арестуваните в Новосибирск физици никога не са имали нищо общо с „Кинжал“, твърди Владимир Лапигин, бивш служител на ЦНИИмаш, който беше осъден за държавна измяна и освободен в началото на 2020 г. „Те се занимаваха с теоретични изследвания и разработки. Всички хора, арестувани във връзка с хиперзвуково оръжие бяха много далеч от темата.“
Адвокат Евгений Смирнов също твърди, че нито един от дузината учени, арестувани през последните години за разкриване на „тайните на руската хиперзвукова техника“, няма нищо общо с отбранителния сектор. Учените, арестувани във връзка с „новосибирската афера“, са просто специалисти по аеродинамиката на хиперзвуковите потоци. „Учените изучават физически процеси. Да кажем, че им дадем тема за изследване: как някои метали могат да се деформират при хиперзвукови скорости или как биха изглеждали зоните на турбулентност. Не става дума за изграждане на ракета, а за изучаване на физически процеси“, обяснява Смирнов. След това всеки може да използва техните резултати, казва той, включително военни институции, участващи в производството на оръжия.
Но обвиняемите в делата за държавна измяна са се занимавали с първични изследвания и фундаментална наука, а не с разработване на оръжия. Смирнов обяснява, че целта на ФСБ е да докаже, че шпионите търсят тайните на руските ракети: „Да поласкаят егото, показвайки, че руските ракети са най-добрите и че се опитват да ги откраднат“. През пролетта на 2023 г., когато трети мъж сред тях беше арестуван за държавна измяна, учени от Института по теоретична и приложна механика (IMT) решиха да напишат отворено писмо и да алармират от негово име. Само благодарение на това писмо името му стана публично достояние: Валери Звягинцев беше под домашен арест, докато други двама колеги от ИТПМ, работещи в сферата на аеродинамиката, Анатолий Маслов и Александър Шиплюк, бяха в следствения арест от миналото лято.
„Техният опит и професионална репутация биха им позволили да намерят престижна и добре платена работа в чужбина. Но те не напуснаха родината. Те посветиха живота си на руската наука“, пишат авторите в отвореното си писмо. Но в писмото не се споменава друг физик, поставен в предварителен арест от новосибирски съд в същия ден като Звягинцев: Владислав Галкин, доцент в катедрата по нефт и газ на Томския политехнически институт, също е арестуван за държавна измяна. За задържането му бе съобщено за първи път в средата на декември, въпреки че той беше зад решетките от 7 април. Галкин не е бил нает в ИТПМ, но, подобно на другите трима учени, които се появиха на екрана на радара на ФСБ, той работи в областта на хиперзвуковата технология. „Маскирани въоръжени мъже дойдоха да претърсят къщата в 4 сутринта“, разказва роднина на Галкин, пожелал анонимност от страх за безопасността му. „Те преровиха всичко, което можаха и казаха, че биха вдигнали и дъските на пода, ако търсеха наркотици. Всички документи с научни формули, написани върху тях, бяха конфискувани, заедно с планина от файлове.“
Същите сцени се случват в дома на друг учен, Владимир Кудрявцев, който беше арестуван за държавна измяна през 2018 г. Той почина преди делото му да влезе в съда. „Пристигнаха в пет или шест сутринта“, спомня си вдовицата му Олга. „Беше смешно: няма какво да крием. Взеха компютъра, но нямаше нищо друго. Имах писма, които си писахме, когато бяхме млади, и един агент на ФСБ отдели много време, за да ги проучи внимателно… Приближих се до него и го попитах: „Е, намери ли нещо интересно? Веднага се изчерви целият.“ Тя си спомня как охранителите я питали „къде са скрити златото и диамантите“. Те дори си пробиха път през купчина пясък, оставена в гаража. Един от роднините на Владислав Галкин казва, че той първо е прекарал три месеца в изолация в следствения арест в Новосибирск. След това 68-годишният учен е поставен в килия с още четирима затворници. Днес той е в затвора с десет други затворници. Съпругата на Галкин, Татяна, твърди, че ФСБ ѝ е забранила да коментира случая, докато той продължава. „Няма да рискувам, защото казваме молитвите си всеки ден“, каза тя. „Не познавам сферата му на работа. Не съм физик по образование. Аз съм историк.“ Тя казва, че до ареста си той продължава да пише и пренаписва статии. Той завършваше една и тогава възникваше друга идея: „Ами ако бях опитал по този начин? Така работи умът на техника“, казва тя. Когато не работел, съпругът ѝ организирал състезания по шах с внуците си. „Не знам как да играя тази игра, правя само чернови“, казва Татяна Галкина. Казала на внуците си, че дядо им е в командировка. „Питат ме: „Къде е дядо, защо не се е прибрал? Казвам им, че това е просто такъв вид пътуване.
Хиперзвукова криминална прогресия
Галкин е автор на сто научни статии, включително повече от дузина, публикувани във чуждестранни списания между 2002 и 2021 г. Валери Звягинцев е съавтор на девет от тях. Най – новите му изследвания се фокусират върху цифровите методи в механиката на течностите, газовете и плазмите. Онлайн архивите на Политехническия университет в Томск, където Галкин работи доскоро, изброяват повече от 20 от неговите разработки, включително тези, които той пише със Звягинцев и с Александър Шиплюк от ИТПМ.
Източник от ИТПМ каза пред агенция ТАСС, че производството, ангажирано срещу Звягинцев, може да е мотивирано от статия, публикувана в ирански журнал през 2021 г. Галкин също е публикуван от това списание. Неговите работи и тези на Звягинцев са публикувани на английски език в актовете на годишната международна конференция по методи на аерофизични изследвания, която се провежда в Новосибирск от 1996 г. Тя трябва да се събере отново тази година. „Нека да видим колко чуждестранни участници ще дойдат на конференцията този път“, коментираха близки до Шиплюк, когато бяха попитани за перспективите за международно сътрудничество с ИТПМ.
Двамата учени са работили в тясно сътрудничество. През 2001 г. Звягинцев основава и ръководи Aero-Fluid Dynamics at High Speeds (динамика на аерофлуид с висока скорост) на института. Шиплюк, бъдещият директор на Института, пое лабораторията през 2006 г. Целият отдел по аеродинамика беше контролиран от Маслов, който беше заместник -директор на Института за две десетилетия. „Александър Николаевич (Шиплюк) преживя много зле новината за ареста на Маслов. Той беше неговият любим учител, неговият научен ръководител и началник на най -скъпата му лаборатория“, заявиха членове на семейството на Шиплюк в отговори на писмени въпроси. Синът на Шиплюк Михаил е студент в трети курс, който също е работил в ИТПМ и в момента е в отпуск на университета. Синът на Маслов също е работил в Института поне до 2020 г. Това, което обединява тримата арестувани мъже е не само работното им място, но и участието им в „FP7“, седмата рамкова програма на Европейския съюз – Фонд за субсидиране за космически изследвания. Тази програма се управлява от Института Фон Карман за динамика на флуидите, базиран в Белгия.
Освен ИТПМ, две други научни организации, споменати по – горе, също участваха в програмата – ЦАГИ и ЦНИИмаш. ФСБ също ги посети и шестима от служителите им се озоваха зад решетките, също с обвинение за предателство. Всички физици се познаваха. „Познавах ги всички: Звягинцев, Шиплюк, Маслов“, казва Владимир Лапигин, учен от ЦНИИмаш, който беше арестуван за предателство и след това освободен. Вдовицата на Кудрявцев твърди, че съпругът ѝ също е бил приятел с Маслов от ИТПМ. „Те взеха най – честните, тези, които имаха най -добрата репутация в историята на този институт“, заяви служител на ИТПМ, който поиска анонимност от съображения за сигурност. Семейството на Шиплюк беше подкрепено от института лично и чрез събиране на пари за адвокатските хонорари. „В началото се опасявахме, че другите работници няма да смеят да пресекат улицата, като ни видят. Но това не се е случило досега.
Неговият случай предизвика искрен и дълбок интерес, който не е отминал, дори година и половина след ареста му“, казват от семейството. В писмо, което е написал през януари, Шиплюк заяви, че е получил „толкова много писма и пощенски картички от толкова много различни хора, че те не могат да бъдат държани в килията, поради правилата на държавната пенитенциарна служба“. Често хората, обвинени в предателство, са свързани заедно от ФСБ, според обичайната практика на разследващите. Журналистът Иван Сафров, арестуван за предателство и осъден на 22 години затвор, обясни причината: агентът на ФСБ трябва да изгради „престъпна прогресия“, което гарантира, че обвиняемият не само признава своята вина, но и включва други хора. Това позволява на разследващите да стартират нови случаи. Вдовицата на Кудрявцев си спомня, че разследващите са предложили на съпруга ѝ споразумение за правно основание, в което той ще признае вината си и ще посочи някой друг виновен. Той е отказал тази сделка.
Други се признават за виновни, като протежето на Кудрявцев, Роман Ковальов, който предостави на ФСБ зависимо свидетелство срещу бившия си ментор. Куранов, осъден на 18 април 2024 г. на седем години колония със строг режим за предателство, също избра да си сътрудничи с ФСБ.
Според вестник „Комерсант“ и източник от Би Би Си, познаващи документите по делото, Куранов свидетелства срещу Александър Маслов, 77 г., чието дело за държавна измяна е било разглеждано едновременно в същата съдебна палата. Професор по физика, Куранов е бил директор на научната изследователска компания „Санкт Петербург“ за хиперзвукови системи. Неговият случай е класифициран, но през 2021 г. Агенция Interfax News съобщава, че според разследването Куранов „е бил ангажиран с хиперзвукови технологии в продължение на много години и е предавал на чуждестранен гражданин, класифицирана информация за тези научни развития“.
През 2001 г., докато е бил главен изпълнителен директор на изследователска компания по хиперзвукови системи със седалище в Санкт Петербург, Куранов открито говори за тестове на хиперзвуковия самолет Ajax и работата му с американските партньори. Проектът беше заспал в средата на -90 -те, но той беше възобновен, когато американските военновъздушни сили решиха да го подкрепят. „Комерсант“ отбелязва, че по това време руските разработчици са били в конкуренция със своите американски и френски колеги за получаване на финансиране, отчасти поради по – ниските бюджети, достъпни за този вид работа в тяхната страна.
Американските представители, присъстващи на конференция в Санкт Петербург през същата година, заявиха, че Куранов не е скрил целта си да получи милиони долари инвестиции от американската армия за неговия проект. „Комерсант“ цитира Кевин Боукут, главен специалист по хиперзвукови системи в „Боинг“ по това време, който заяви, че международното сътрудничество е от съществено значение за подобни проекти, като се вземат предвид човешките и финансовите ресурси, които изискват. Помолен от Би Би Си да реагира на поредицата от скорошни арести, Боукут избра да не отговаря на нашите въпроси. От „Боинг“ казаха: „За момента не можем да коментираме нищо“.
Куранов се надява да успее да разработи функционален прототип на своя самолет в рамките на десетилетие. Той изразява намерението си да започне преговори с китайците, които се интересуват от използването на руски изследвания на хиперзвука за граждански самолети. Споразумение с Китай за обединяване на ресурси беше подписано през април 2001 г. от Анатолий Турчак, който ръководи холдинговата компания „Ленинец“ и който е баща на сегашния ръководител на Руската управляваща партия Андрей Турчак. Две десетилетия по – късно онези, които подобно на Куранов, открито си сътрудничиха със Съединените щати, Китай и други чужди страни, с насърчението на властите, бяха обвинени в държавна измяна. Сред тях единствен Куранов говори публично за участието си в прилагането на хиперзвукови изследвания към въоръжението. „През следващите 10 до 15 години основната задача на хиперзвука е създаването на хиперзвукова круизна ракета“, каза Куранов на „Известия“ през 2011 г. Десет години по -късно той все още е зад решетките.
„Изглежда, че е достатъчно човек да си свърши работата, за да стане предател на отечеството“, възкликва един от роднините на Гaлкин. „Те имат договор с Политехническия университет, който предвижда извършването на научна работа. И чуждестранните публикации винаги са били оценявани високо. Времето минава, специалната военна операция в Украйна започва и изведнъж“ О, оказва се, че сте публикувани в чужбина! Но те бяха тези, които искаха руската наука да бъде международна. Той е правил това, което са искали от него. Ако бяха забранили чуждестранни публикации, той нямаше да публикува в чужбина. Първо ги натикахме с метлата в чуждестранните списания, след което ги вкарахме в затвора за това. „
Авторите на отвореното писмо в подкрепа на учени от MPI отбелязват, че презумпцията за вина се основава на представянето на доклади на учени по време на семинари и международни конференции, на публикуването на научни статии в реномирани чуждестранни списания и тяхното участие в международни научни проекти „Министерството на образованието и науката, според нарежданията на президента, дава директни инструкции на институтите, така че те да се ангажират да работят за укрепване на сътрудничеството с чужденци“, обяснява семейството на Шиплюк. „От своя страна Шиплюк съзнателно изпълни тази задача. Оценката на риска не беше негова работа.“
Семейството му твърди, че международното представителство на GPTI е било част от основната длъжностна характеристика на Шиплюк. В своето отворено писмо авторите от MPI твърдят, че експертната комисия на института многократно е потвърждавала, че работата на арестуваните физици не съдържа класифицирана информация и че тя не е открила такава. Адвокатът на защитата Евгений Смирнов потвърждава, че същото се отнася и за работи, публикувани в чужбина от арестуваните за държавна измяна в ЦАГИ и ЦНИИМаш. И в двата случая това не попречи на ФСБ да започне наказателно производство въз основа на международните проекти на учените. В случая с ЦАГИ агентите на тайните служби пристигнаха, защото бяха свързани с проекта HEXAFLY-INT, насочен към разработването на хиперзвукови граждански самолети. Работата беше координирана от белгийския учен Йохан Стийлант от Европейската космическа агенция. ФСБ реши, че е шпионин. Йохан Стийлант не отговори на нашите въпроси по имейл и не отговори в LinkedIn.
Въпреки това Европейската космическа агенция (ESA) ни изпрати този коментар за проекта HEXAFLY. „HEXAFLY беше изследователски проект за високоскоростен граждански въздушен транспорт до Mach 8, създаден през 2012 г. и спонсориран по това време от Европейската комисия и европейски консорциум, ръководен от ESA и съставен от различни френски, немски, италиански и британски компании Между консорциума и руските организации ЦАГИ,Московския Институт по физика и технологии, Института за изследване на полетите и Централния институт за авиационни двигатели е сключено отделно споразумение за сътрудничество. Всички приноси и технически обмен са договорени и предвидени в споразумението за сътрудничество между европейския консорциум и руските субекти. Д-р Йохан Стийлант ръководи и координира участието на ESA и усилията на европейския консорциум. ESA е наясно с последващите събития. Също така знаем, че името на д-р Йохан Стийлант е замесено в това производство. Йохан Стийлант е ценен член на ESA и докато е бил координатор на HEXAFLY той изпълняваше задачата си в съответствие с условията на взаимно договорено споразумение за сътрудничество и в най-добрия интерес на всички членове на това международно сътрудничество по това време.“
„Личното ми усещане е напълно негативно“, казва един от колегите на Владислав Галкин, който пожела да остане анонимен. „Години наред министерството ни принуждава да публикуваме в чуждестранни списания и да работим с чуждестранни учени и това задължение все още не е отменено. Междувременно ФСБ смята, че контактът с чуждестранни учени и писането на статии за чуждестранни списания представлява предателство към родината. Има конфликт вътре в самата система.“ Той ни каза, че МОН не прави нищо за разрешаването му: „В списъците на министерството все още 60% от публикациите са предназначени за чуждестранни списания. Той добавя, че MPI е спрял всички контакти и сътрудничество с чуждестранни институти и списания и е спрял изследванията си върху хиперзвука.
„Трудно се работи в такива условия. Виновни са не толкова ограниченията, колкото липсата на подробни насоки и ясни закони. Чакаме да настъпи нашия час, но вярваме, че здравият разум ще надделее“, каза ученият. След публикуването на отвореното писмо на ITPM Кремъл излезе с коментар. „Взехме под внимание призива им, но спецслужбите работят и изпълняват задълженията си. Обвиненията са сериозни“, заяви говорителят на президента Дмитрий Песков. Според близки до Шиплюк обаче това е само една кратка вълна в пресата. Оттогава няма други реакции.
Това писмо е рядък пример на обществена подкрепа за учени, арестувани за държавна измяна. ФСБ успя да изплаши руските физици, както и чуждестранните им колеги. Адвокатите напразно се опитваха да убедят последните да свидетелстват в защита по делата за държавна измяна и да помогнат на руските си партньори да докажат, че комуникират с учени, а не с шпиони. Според Смирнов „те са били напълно ужасени след отравянето на Сергей Скрипал (двоен агент, когото руските агенти се опитаха да убият в Солсбъри, Обединеното кралство, през март 2018 г.)“ Руските колеги на обвиняемите също като цяло отказват да бъдат свидетели на защитата в съда и избягват да коментират обвинението. „Всеки се страхува и се крие в своя ъгъл“, казва вдовицата на Кудрявцев. Учените се страхуват и днес. „Поел съм ангажимент към определена организация, така че не мога да коментирам“, каза служител на ИТПМ и заяви, че се страхува от преследване от ФСБ. Друг служител каза, че ще се свърже с нас отново след месец. Други трима не са отговаряли на обаждания и съобщения. „Ще ме върнат в затвора, след като разговарям с вас“, каза Владимир Лапигин, бившият учен от ЦНИИмаш.
„Почти всички случаи на държавна измяна на учени, разкрити наскоро, са следвали един и същ сценарий“, обяснява Смирнов. „Агентите на ФСБ са посещавали институтите и са търсели в международни проекти, изпълнявани през последните 10-15 години, това, което „най-добре би им свършило работа. Целта не беше да се намерят виновни, а да се затворят по няколко души от всеки институт“, казва още Смирнов. След това ФСБ поиска от експертите да проверят дали проектите и презентациите, които ги интересуват, съдържат държавна тайна. Коренът на проблема е в изводите, направени от експертите, които разкриват „тайните“, казва Смирнов. Тези експерти често са военни инженери от един от десетките институти на руската космическа агенция Роскосмос. „Ако един цивилен и един военен учен проверяват една и съща работа, военният учен естествено ще вижда някаква държавна тайна или нещо друго навсякъде, където погледне, въпреки че, физиката на военното и гражданското инженерство е абсолютно една и съща“, обяснява Смирнов. Експертната комисия ще класифицира като държавна тайна дори информацията, съдържаща се в училищните учебници, казва Смирнов.
„Представете си, че ви трябва таблица за умножение, за да напишете презентация и да построите ракета „Буревестник“. Ще използвате същата технология.“ Ето как учен, който представя работата си в чужбина или участва в международен проект, бива обвинен в държавна измяна. Лапигин признава, че логиката на разследванията е точно същата, както е описано по-горе, и си спомня собствения си разпит: „Имахме модели за тестване в аеродинамични тръби, които приличаха или на бойни глави на ракети, или на обтекатели. Формата на самите обекти не е тайна. Следователят обаче ми каза: „Ами това са ракетни бойни глави! Взех молив и казах: „Ето молив – не е тайна, не е скрит, не е оръжие. Но ако си го забодеш в окото, той става оръжие. Но аз не те пробождам с него. Затова моливът не може да се счита за класифицирана технология. Фактът, че обтекателят на ракетата има елипсовидна форма, не прави елипсата тайна формула.
Разследващите от ФСБ също са открили формата на ракета в изследването, изпратено от Кудрявцев до Института фон Карман в Белгия. Както си спомня вдовицата му, институтът отговаряше за изучаването на поведението в турбулентни потоци на модел с форма на заострен конус. Тъй като експериментът не проработи, физиците закръглиха конуса, за да получат желания турбулентен поток. Проучването беше успешно, но ФСБ откри секретна информация: конусът със заоблен връх вече приличаше на ракета. Опитни военни инженери се съгласиха, че поведението на такъв модел в турбулентни потоци би било полезно за тях – и че следователно е държавна тайна. „Стойте си тихо, не публикувайте статии и не се срещайте с непознати“, казва Лапигин. „Пишете статии тайно и ще си получавате заплатата и добрата оценка. Според него това е единственият начин един учен да избегне обвинението в измяна.“Но това е лошо за страната ни, защото означава, че няма да има напредък. Това далеч не притеснява всички. Те си мислят, че може да се живее така и не е толкова зле.
Говорейки за ФСБ днес, Лапигин припомня, че по съветско време агент на КГБ е отговарял за охраната на държавните тайни в ЦНИИмаш. „Той копираше формули от един учебник в затворен бележник, което ги правеше поверителни. Това обаче не му помогна.“ Лапигин е убеден, че това, което днес ФСБ нарича държавно предателство, един учен от съветската епоха би се разминал с порицание или в най-лошия случай би загубил работата си. „Няма начин те да бъдат обвинени в държавна измяна.“
Стотици руски учени са напуснали страната след началото на пълномащабната война в Украйна. Но още преди инвазията изтичането на мозъци беше поразително: официално проучване през 2018 г. показа, че 800 000 руснаци с висше образование са заминали в чужбина. Общо руските правоприлагащи органи арестуваха 12 учени по обвинения в държавна измяна. Всички те бяха по един или друг начин свързани с изучаването на физиката при хиперзвукови скорости. Трима от тях вече са покойници.
По ирония на съдбата ученият Дмитрий Колкер беше сред избраните да участват в телевизионна сесия с въпроси и отговори с президента Путин през 2001 г. Той почина малко след ареста си, 20 години по-късно. Освен Кудрявцев там беше колегата му от ЦНИИМаш Роман Ковальов – съпругата му почина, докато беше в ареста, а самият той почина месец след като излезе от затвора. Дмитрий Колкер, директор на лабораторията по квантова оптика в Института по лазерна физика, беше хоспитализиран с рак на панкреаса в четвърти стадий. Два дни по-късно почина. Преди повече от 20 години Путин вече беше президент, а Колкер работеше в Института по лазерна физика. Те говориха по държавната телевизия по време на първия годишен телефонен маратон на Путин.
„Какво ще се случи с фундаменталната наука и ще се увеличи ли финансирането за фундаментални изследвания“, попита Колкер. Путин го увери, че науката е по-важна от петрола и газа „и разбира се държавата трябва да обърне необходимото внимание на науката.“ Държавата ефективно обърна внимание на учените, като го направи чрез ФСБ.
Двама учени от ЦАГИ, Анатолий Губанов и Валерий Голубкин, бяха осъдени на 12 години в наказателна колония със „строг режим“. Губанов обжалва присъдата и адвокатът му Олга Динзе се надява тя да бъде намалена. На 17 април Върховният съд на Русия отмени решението по делото Голубкин и нареди преразглеждане. Голубкин лично участва в изслушването, след като е преместен от колония в Петрозаводск в Москва. В момента задържан в затвора Лефортово, Голубкин ще се възползва от по-добри условия там, отколкото в колонията, според Мария Ейсмонт, адвокат, специализирана в защитата на човешките права. „Надяваме се, че лекарите ще го прегледат, ще извършат тестове за туморни маркери и че той ще бъде по-близо до близките си, които ще могат да го посещават редовно“, каза Ейсмонт. Голубкин беше опериран от рак на дебелото черво преди няколко години. Сергей Мещеряков от ЦНИИМаш получи седемгодишна условна присъда през 2021 г. „Той имаше рак. Искаше да отхвърли условната присъда и да се бори“, спомня си Лапигин.
Валери Звегинцев от ИТПМ остава под домашен арест в Новосибирск.
Неговият директор Александър Шиплюк е в ареста на ФСБ в Лефортово, Москва. „Той никога не се е оплаквал от условията на задържане и през последните 18 месеца свикнахме със ситуацията“, обяснява семейството му. „Той е в килия за двама души, добре проветрена и без проблеми с отоплението. Носим му редовно пакети с храна или му изпращаме неща, за да го поддържаме здрав и да възстанови силите си. „Не винаги е лесно да го направим от Новосибирск, но сме благодарни на семейството и хората в Москва, които се грижат за него.“ През изминалата година на Шиплюк е било позволено да се срещне със съпругата си само три пъти и с децата си само веднъж. Разрешено му е да проведе десет телефонни разговора с близките си. Синът му Михаил казва, че баща му е живял само за работата си. „Той основно посвети живота си на това. Шиплюк обичаше сноуборда, но още тогава той съчетаваше това занимание с участие в зимни конференции по физика. Михаил казва, че книгите, които баща му чете в затвора, вече нямат нищо общо с науката. Започна да се интересува повече от философия и научи наизуст поемата на Пушкин „Евгений Онегин“. „Бащата дава усещане за сигурност. Без него то изчезва и трябва да се оправяш сам, без рамото на баща, на което да се облегнеш“, казва той. „Липсват ми подкрепата и съветите му. Пишем си писма, но не за всичко, а само за съществените неща.“ Адвокатът на Шиплюк, който не смее да назове името си, твърди, че ученият твърди, че е невинен. Предварителното разследване е към своя край. „Това е всичко, което мога да кажа по процедурни въпроси, тъй като това не се отнася до материалите по делото. Поел съм ангажимент за неразгласяване, тъй като според разследващите материалите по делотот съдържат класифицирана информация.“
77-годишният Анатолий Маслов, колега на Шиплюк в MPI, също беше задържан в Лефортово, но разследването вече е приключило и делото се гледа през последните седем месеца от съд в Санкт Петербург. Той не призна вината си. Синът на Шиплюк Михаил също познава Маслов и поддържа връзка с него. „Той не е толкова емоционално стабилен и позитивен в писмата си като баща ми“, казва той. Маслов се защитава и от Олга Динзе. Тя уточнява, че неговият процес се провежда отделно от други дела на MIPT. „Неговата научна област винаги е била турбуленцията и няма нищо общо с хиперзвука“, обяснява тя. „Но той беше замесен в това и някои загинаха, докато други трябва да отговарят за действията си.“ Защитата трябва да докаже, че Маслов няма специализирани познания в конкретна научна област – Динзе не можа да уточни коя, тъй като документите по делото са класифицирани „Той не признава вината си, няма какво да признае на базата на фантазиите на прокуратурата“, казва Динзе. „Когато разбра какво се случва, той беше ужасен и апатичен относно участието си в изслушването“, обяснява тя. „Опитваме се да го насърчим и да му кажем, че трябва поне да направим процеса неудобен за нашите опоненти.“
Владислав Галкин може да вижда близките си само през стъклена преграда в ареста, където се намира в Новосибирск. „Той държи телефона от едната страна, а ние държим слушалката от другата“, казва съпругата му Татяна. „Онзи ден си помислих, че мога да напиша писмо. Не знам до кого, може би до прокурора. Но очевидно не до Путин“, каза тя. „Мога да ги помоля да ме вкарат в същия следствен арест. Би било много лесно – просто трябва да заподозреш някого в нещо.“ Тя говори съвсем сериозно. Измина почти точно година, откакто съпругът ѝ беше арестуван. „ФСБ е в действие. За да направиш омлет, трябва да счупиш няколко яйца. Това е начинът, по който вървят нещата в страната в момента“, казва още тя.
Източник: Факти