Акцията в митниците и други скандали с политически привкус

Андрей Янкулов и Лора Георгиева са правни експерти в Антикорупционния фонд (АКФ). Екипът на АКФ е автор на ключови разследвания за зависимостите в съдебната система, включително за дейността на групите около Петър Петров-Еврото и Мартин Божанов-Нотариуса. С тях разговаря Александър Детев.

ДВ: Акцията в Агенция “Митници”(АМ) има силен политически привкус. Смятате ли, че независимо от него тя може да постигне някакви резултати по отношение на борбата с организираната престъпност?

Андрей Янкулов: Историята е показала, че подобни акции с именно такъв привкус не са довели до нищо полезно. Политическата ангажираност на всички тези действия – начинът, по който акцията се случва, контролираното изтичане на информация от разследването, срещите, за които е потвърдено, че лице, ангажирано с това разследване – главният секретар на МВР – е провеждало с ръководителите на институциите, водещи разследването, няма как да ни доведат до заключението, че нещо положително може да излезе от цялата тази работа. Даже напротив – би трябвало отново да светнат „червените лампи“ относно това как именно се провеждат такива разследвания, потенциално касаещи някаква корупция по високите етажи на властта – в случая в Агенция “Митници”.

Лора Георгиева: Трябва да имаме предвид и фона, на който се случват тези акции. Отстрани изглежда като лов на вещици. Ако се върнем малко по-назад, тази директорка на Агенция “Митници” е назначена преди малко повече от месец. За този период тя е извършила доста уволнения на хора, за които има твърдения, че са участвали в различни канали, че имат корупционни зависимости, че са били налице разумни основания да бъдат освободени. В същото време идват избори и започва едно противопоставяне между партиите и съответно между лицата, заемащи ръководни позиции, които са свързани с тях. В един момент започва акция на ДАНС, Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и Софийска градска прокуратура, която се провежда скрито от обществото. Никой не излиза с достатъчно разбираема публична информация как и защо се случва това. Това контролирано изтичане на информация – без официална такава – поражда възможността всеки да спекулира по начин, който му е удобен. Проблемът е липсата на публичност в дейността на прокуратурата. Когато става въпрос за случаи с висок обществен интерес – корупция по високите етажи, търговия с влияние – пада булото.

ДВ: Имената на лица като Никола Николов – Паскал се свързват с контрабандните канали от години. Защо сега?

Андрей Янкулов: Чисто процесуално, доколкото се разбира от откъслечната публична информация, която се дава, ролята на ДАНС е, че е предоставила първоначалните данни, довели до образуването на това наказателно производство, образувано по неотложност от КПК. Това не са предварителни проверки или оперативно събиране на информация от ДАНС в продължителен период от време, съгласувано с прокуратурата или КПК, а започване на наказателно производство по неотложност. Т.е. събират се спешни доказателства, за да не бъдат те загубени. Има някаква спешност в цялата тази история. Това е първото публично известно разследване, което започва по такъв ред след даването на новите правомощия на КПК, които влязоха в сила от първи март.

По отношение на срещата, която се е провела между вече уволнения главния секретар на МВР Живко Коцев, ръководството на прокуратурата в лицето на Борислав Сарафов и Илияна Кирилова и Антон Славчев като ръководител на КПК – трябва да е ясно следното: Естествено, че различните участници на срещата ще твърдят, че предметът и инициаторът са различни, но трябва да е ясно – самата среща е проблем. Независимо кой я е инициирал и какво точно се е говорило. Провеждането на тази среща е голям проблем, защото се касае за първия ден на започнатото по неотложност разследване, в който все още наблюдаващите прокурори може да не са били определени. От самата прокуратура знаем, те го съобщават пред медии на следващия ден, че наблюдаващите прокурори тепърва се запознават с материалите по разследването. Т.е. преди наблюдаващите прокурори да са се запознали с тези материали, шефът на прокуратурата Сарафов и шефката на конкретната прокуратура, която води това разследване – Кирилова, водят разговори относно предмета на това разследване с лице, което е засегнато от това разследване. Това е много притеснително и би трябвало прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет да вземе отношение, а парламентът като осъществяващ контрол орган върху КПК трябва да вземе отношение за Антон Славчев. Какво правят Сарафов и Кирилова на тази среща? Те нито са наблюдаващи прокурори, нито пък Антон Славчев може да се меси в конкретното разследване, в което оперативна самостоятелност и независимост имат разследващите инспектори, които го провеждат.

Лора Георгиева: Няма разумна и легална причина, която да оправдае тази среща.

ДВ: Да обсъдим историята с часовника. Извън всичко останало, което се случва, получаването на този подарък от уволнения главен секретар на МВР повдига сериозни въпроси.

Андрей Янкулов: По отношение на часовника няма въпрос. Категорично ясно е, че лице на висша публична длъжност – дали към момента, когато е получавал този подарък, е бил главен секретар или е заемал друга ръководна длъжност няма особено значение – не може да получава скъпи подаръци от бизнесмени. Няма никакъв спор по този въпрос и това не може да бъде представено в благоприятна за въпросното лице светлина. То било подарък по личен повод и нямало връзка с работата му. Добре, че няма, защото тогава щеше да е подкуп парексела̀нс. Но дори и да няма такава връзка, такова получаване подаръци е абсолютно недопустимо. Да не говорим, че цялостното поведение на Живко Коцев изключително силно го дискредитира. Първо, как такова лице се поддава на натиск, пък било то и от главния прокурор, за да си подава оставката? С какво го държат, че биха могли да му упражнят такъв натиск? Това, че отказва да излезе публично да дава обяснение, а се налага други хора да се обясняват за него, също го дискредитира.

Лора Георгиева: Получаването на този подарък е проблематично, защото създава отношения между лице, заемащо висока държавна длъжност, и частен субект, бил той бизнесмен, които водят до финансова или друга зависимост занапред. Това означава, че занапред по отношение на този човек той не би реагирал и не би изпълнил служебните си отношения по начин, по който би ги изпълнил спрямо всяко друго лице, което не му е подарило подобен подарък.

ДВ: Живко Коцев беше част от екипа на очевидно най-ценния министър в държавата Калин Стоянов и работеше в синхрон с него. Как се озова в сегашната ситуация?

Андрей Янкулов: Видяхме на практика това, което беше загатвано в последните седмици, когато „сглобката“ отиде на разтуряне – че министърът на вътрешните работи е бил назначение – явно или не – на ГЕРБ и ДПС, докато главният секретар и други от заместник-министрите – на ПП-ДБ. Докато имаше „сглобка“, Коцев и Стоянов си действаха в синхрон. Той не зае по-различна позиция от министъра покрай полицейското насилие при протестите срещу БФС. При драмите около Нотариуса и влиянието, което групата му е упражнявала и връзките на полицаи с тази група, отново нямаше никакво разграничаване от страна на Коцев от линията на поведение на министерството, която очевидно беше към прикриване. Трябваше ние да им вадим снимки на конкретни полицаи пред “SS Клуб”, за да тръгнат да ги проверяват. Всичко това демонстрира, че докато оперираше „сглобката“, нямаше вътрешни противопоставяния. Сега какво виждаме: едните тръгнаха да бранят Калин Стоянов, другите – Живко Коцев. А нито единият е за защита, в интерес на истината, нито другият.

ДВ: За първи път парламентът сега продължава да работи, докато управлява служебно правителство, очаквате ли някакво развитие в работата на парламентарната комисия за Нотариуса?

Лора Георгиева: Аз мисля, че тя се саморазтури. Виждаме заседания, които започват без кворум – депутати излизат, връщат се обратно. Ако искат да свършат нещо, то е единствено по линията на даване на публичност и фокусиране на обществено внимание. Има множество данни за зависимости, които са, много меко казано неприемливи. Те показват недопустими отношения между магистрати, престъпници, бивши магистрати, излезли от системата, извършващи незаконна дейност. Очевидно липсва политическа воля да се изваждат такива данни. Да, вдигна се шум, насочи се внимание – прокурорска и съдийска колегия на ВСС се занимават със случая, но прокуратурата не е демонстрирала реални действия.

Андрей Янкулов: Темата беше в сериозния обществен фокус след убийството на Мартин Божанов, след като всички си припомниха за нашето разследване отпреди три години. Съвсем естествено е, когато не се случва нищо особено институционално по една тема, тя да не остане вечно в обществения фокус. Явно е, че първоначалните действия, които бяха приети на ниво парламент и ВСС, се опитваха да отразят общественото напрежение и очаквания, но с постепенното затихване на темата, виждаме, че привидното желание и на тези институции да отразяват съответните обществени настроения също затихва. Начинът, по който се случват изслушванията на парламентарната комисия, която ГЕРБ и ДПС бойкотират, не може да буди особен оптимизъм. Аз още на първото заседание се опитах да дам някакви насоки как тя би могла да бъде полезна – като възложи един сериозен анализ на определени дейности, които са се случвали в бившето специализирано правосъдие, на начина, по който са се развивали случаите с мерките за неотклонение там, с използването на специални разузнавателни средства, особено по отношение на магистрати. Съответно тази комисия да държи под някакъв контрол институционалните действия по казусите. Но не виждам това. Виждаме едни общо взето безпредметни изслушвания, които текат. От там няма какво да произлезе. Във ВСС няма никаква надежда, че нещо ще се случи. По отношение на разследванията на прокуратурата – обективно е невъзможно прокуратурата да се саморазследва по тези въпроси, особено СГП, при положение че излязоха публично данни за лична близост на ръководителката на СГП с Петър Петров – Еврото. Самата тя го потвърждава в разпит. Как може да очакваме саморазследване? При потенциалната свързаност на главния прокурор, за която има свидетелски показания, както и снимките пред ресторанта “Осемте джуджета”.

Лора Георгиева: МВР също не дава повод на оптимизъм. Министърът на вътрешните работи на наскоро зададен депутатски въпрос потвърждава, че пред “Осемте джуджета” повече от две години е имало постоянна полицейска охрана. Били са там, казва той, но не са събрани достатъчно данни какво са правили там. Нямало доказателства, че са охранявали ресторанта. Става като случая с Божков – видян е как тегли пари и ги слага в пликове, но никой не е видял как ги дава в Министерство на финансите.

Източник: Факти