Коментар от Даниел Смилов:
Живеем в странен свят. Един фашизоиден режим, който наскоро уби Навални в затвора, е тръгнал да „денацифицира“ съседна свободна Украйна. Фашистът вика „Дръжте нациста!“. В България трагедията не е толкова голяма и, слава Богу, не става дума за фашизоидни ексцеси. Но в по-ориенталски ключ в България ситуацията е: наглецът вика „Дръжте наглеца!“.
През седмицата разбрахме, че господата Делян Пеевски и Бойко Борисов няма да си „делкат“ държавата с ПП-ДБ. Това било нахалство и опит на ПП-ДБ да „овладее“ държавните институции – митичните регулатори. Двамата поднесоха тази аргументация по народному, с пиперлии фрази на ръба на попръжнята, пиха „мазни турски кафета“ и се тръшкаха като обидени в ефир. За разкош към това театро явно бяха наредили на Мария Габриел да облече иначе семплите им идеи „алафранга“. И тя криво-ляво го направи, заявявайки, че ПП-ДБ нарушавали конституцията, европейските ценности и едва ли не нормите на благоприличие на цивилизования свят.
Повод за всичко това беше Меморандумът (кой знае защо наречен така) на ПП-ДБ, чрез който те предложиха на ГЕРБ да подпишат споразумение за управлението след ротацията. „Неприличното предложение“ (според Деница Сачева) в него беше по отношение на регулаторите: двата участника в коалицията да имат 50:50 квоти в кандидатите за тези постове. (Разбира се, това важи за общия случай, където тези регулатори се избират с просто мнозинство в парламента. Там, където са нужни две трети, тази формула, естествено, е неприложима.)
Да подредим фактите
За да се прецени кой е наглецът в случая, трябва да се знаят базовите факти. А те са следните:
1. На 6 декември миналата година ГЕРБ заявиха, че искат ДПС да има квота от една трета в регулаторите и управлението. Това стана в телевизионно интервю на Десислава Атанасова – тогава все още политик, а не независим конституционен съдия.
2. Въпреки настояването от страна на ПП-ДБ за изработване на механизъм за избор на регулатори и времева рамка за този избор, ГЕРБ забавяше и отлагаше този въпрос до дни преди насрочената ротация. И досега не е ясно какъв точно механизъм те си представят и как (и защо) квотата от една трета за ДПС ще присъства в него.
3. ПП-ДБ имат съгласие за управление съвместно само с ГЕРБ. По конституционни въпроси и други гласувания, където се изискват две трети мнозинство, разбира се, са необходими отделни договорености с ДПС. Но публично не е известна договореност, според която ДПС трябва да имат една трета квота в регулаторите и да са равнопоставен участник в управлението с другите две формации.
4. Никой не може да забрани на ГЕРБ да действа съвместно с ДПС и да е в политическа симбиоза с него. Но това не означава, че ПП-ДБ трябва да третират ДПС като отделен трети субект в управлението на страната, различен от ГЕРБ. Ако ГЕРБ искат да вкарат ДПС чрез своя управленски дял – никой не може да ги спре. Но да представят тази контрабанда като нещо, на което ПП-ДБ са се съгласили – това не е редно.
5. В момента всички регулатори са под контрола на ГЕРБ-ДПС. Голяма част от тях са с отдавна изтекъл мандат, който се продължава заради политическото удобство на патроните на тези регулатори. Ако няма скорошен избор на нови, статуквото ще се запази.
6. От тази гледна точка ГЕРБ-ДПС са явно притеснени, че някой може да „овладее“ „техните регулатори“.
7. Завладелият държавата се тръшка, че някой друг щял да му вземе половината плячка.
Разбира се, грозно е да се представят постовете в регулаторите като партийна плячка. Но нали – за да има алтернативна система, е необходимо ПП-ДБ и ГЕРБ да се споразумеят върху прозрачен и чист процес, при който се предлагат не партийци и лоялисти, а независими хора и експерти. Ако такъв механизъм има, ако той е убедителен, никой не би обсъждал квоти от 50:50 или 33:33:33 (ПП-ДБ:ГЕРБ:ДПС), както ГЕРБ предлагат. Но да се твърди, че 50:50 е неприлично, а една трета за ДПС плюс още една трета за ГЕРБ е прилично – това е вече комично.
Какво точно иска ГЕРБ
Истинският въпрос зад случващото се е дали ГЕРБ иска да поеме официална отговорност за управлението или просто иска да продължи да държи регулатори и съдебни управленски органи, а да стоварва върху ПП-ДБ негативите от тежките управленски решения. Изглежда Борисов е решил, че за него е изгодно ПП-ДБ да „управляват“ чрез кабинета „Денков“, а ГЕРБ да изчака до есента или края на годината с предизвикването на нови избори, когато опонентите му може и да загубят още електорална подкрепа. И след това да се върне на бял кон заедно с ДПС във властта. А пък и ако късметът му проработи и в САЩ изберат „трансакционен“ президент като Тръмп, да опита да договори и изваждания от списъка „Магнитски“ срещу купуване на оръжие или каквото там се налага.
Мечти, мечти… В крайна сметка всяко човешко същество има право да се стреми и да преследва своето щастие. А иначе големите скандали в прокуратурата продължават и се задълбочават до степен на неотложно замитане. В момента разследването за това дали и защо Сарафов е бил чест гост на „Осемте джуджета“ е иззето и се ръководи от… самия Сарафов. Не бива да се забравя, че тази интерпретация на принципа nemo iudex in causa sua дължим на управлението, наложено от тандема ГЕРБ-ДПС. Както и избирането на самия Сарафов на сегашния му пост. След което последваха прекратявания на някои от разследванията по „Барселонагейт“, „Божковгейт“ и т.н. Но да не се отклоняваме с детайли.
Източник: Факти