Светослав Иванов: Агресията. Има кой да те защити, ако това се наложи?

Тя е навсякъде. Агресията се е впила в ежедневието, политиката, вербалната и невербалната ни комуникация. Затворени в балони от раздуто его и стереотипи, които превръщат различната нагласа в израз на враждебност, българското общество – бавно и полека, потъна в агресия.

Виждаме я на пътя, на тротоара, в квартала, в магазина и в парламента, в болниците и заведенията. Агресията е най-големият бич на днешния ден.

На този фон, презумцията, която чуваме от властимащите „Ние ще ви дадем добри закони и всичко ще се оправи“, е възможно най-лесният, но и най-грешният път. Уважаеми политици, няма законов текст, който да ни спаси от агресията, ако този текст не минава през разума и сърцето на онези, които трябва да го спазват и по-важното – на онези, които трябва да го прилагат.

Далеч съм от мисълта, че обществото е монолитна конструкция, която гледа в една посока. Има група от хора, за които нарушаването на правилата е начин на живот. И тук идва ролята на символите на закона и реда.

Дами и господа, много от вас пътуват или са пътували из Европа. На мен винаги ми е правело впечатление полицейското присъствие, което неизменно е част от градския пейзаж на всеки европейски по-голям град.

Идеята на подобно присъствие е именно в символиката на посланието – „Не си и помисляйте да нарушавате закона, защото направите ли го – ние сме тук“. Защото на всички им е ясно, че да разчиташ на самосъзнанието на общото, не става. Полиция има на основните булеварди, на пешеходните зони, на летището и гарите. Видими са и на подсъзнателно ниво ти знаеш, без да има нужда някой да ти обяснява, че има кой да следи за опазването на реда.

Затова с особено недоумение наблюдавахме как цяло лято старото служебно ръководство на МВР и настоящето – редовно, се замерваха със статистики колко акции направили, колко престъпления разкрили, докато старата чисто българска шизофрения продължава. Тя е позната на всички ни – седиш у дома, вечеряш, гледаш по новините за поредното безумие на централен градски булевард, а през отворения прозорец долита рев от мотор или кола от поредната гонка.

В този момент си казваш – за какво изобщо ми говорят тези хора? Къде са полицаите? Защо ги няма? При всички тези брутални престъпления на пътя в последните години, как е възможно по шепата булеварди, които има София – така и да няма полиция. За да видят всички онези безумци, че има кой да ги спре и да ги санкционира.

За какви закони говорим, ако не съществува усещането, че има кой да контролира тяхното спазване и директно да санкционира тяхното нарушаване? В крайна сметка – ако символите нямаха значение – нямаше да виждаме полиция в западния свят дори и по пешеходните зони, британският парламент нямаше да продължава да заседава в сградата си на брега на Темза от 1871 г. насам.

Нямаше Паметника на съветската армия или „3-ти март“ да породят национален спор. Или Народното събрание да се премести отново в сградата, построена по времето на Вълко Червенков. Така и не ни стана ясно защо това се наложи точно сега и дали в залата ще броят звезди върху знамето на Европа, или петолъчки, но това е тема на друг коментар…

Когато агресията започне да се впива в колективното ни съзнание, при тотално отсъствие на символите на реда и закона, единственото решение е свързано с действия, а не с нови текстове – на хартия. Защото агресията не е на хартия – тя е истинска. И трябва да виждаме, че има кой да ѝ противодейства.

(Коментар на водещия на предаването „120 минути“)

Източник: Факти