Петролно ембарго и таван на цените: колко силен е този удар срещу Путин

Новите санкции срещу Русия, които са в сила от днес, трябва да спрат милиардите за Путин, с които той финансира войната си срещу Украйна. Ще постигнат ли целта си ембаргото и ценовият таван за руския петрол?

На 5 декември влиза в сила още една наказателна мярка на Европейския съюз срещу Русия заради нахлуването ѝ в Украйна – петролно ембарго. Забраната се отнася за доставките по море, а петролопроводът „Дружба“ не е засегнат – Унгария, Словакия и Чехия временно ще продължат да го използват. Така обемът на руския петрол, доставян в ЕС, ще намалее с 90 процента.

През 2021 г. страните от ЕС са купували почти половината (47%) от цялото количество изнасян от Русия петрол. „ЕС е най-големият вносител на руски петрол и няма да бъде заменен лесно“, казва Филип Лаусберг, анализатор в Европейския център за политика. „На Москва ще ѝ бъде трудно бързо да намери нови купувачи. Страните, които вече купуват повече петрол от Русия, като Турция и Китай, може да не се нуждаят от още повече петрол.“

Освен това петролното ембарго е „удар по основните икономически и геополитически интереси на Владимир Путин“, смята Симоне Таляпетра, експерт по енергийна политика в мозъчния тръст „Брюгел” в Брюксел. Той припомня, че Русия вече е загубила част от енергийните си приходи, тъй като е спряла доставките на газ за ЕС. „Русия е лишена от тези приходи и тя трудно ще ги замени. Изключително трудно е да се подмени европейският газов пазар, примерно с азиатския, поради простата причина, че липсва нужната инфраструктура, тоест газопроводи“, казва експертът. „На този фон петролното ембарго придобива още по-голямо значение, тъй като приходите на Русия от петрол ѝ позволяват да финансира войната в Украйна.“

Ще пострада ли ЕС от собствените си санкции?

От гледна точка на ЕС Русия е най-големият доставчик на петрол през 2021 г. с пазарен дял от 26%. Само няколко месеца по-късно обаче – през второто тримесечие на 2022 г. – той е спаднал до 16,7%, съобщава Евростат.

ЕС активно сключва договори с други страни производителки на петрол, така че експертите не виждат проблем с петрола. Има достатъчно продавачи, а и транспортът на петрол от други континенти към Европа е по-лесен, отколкото този на газ. Филип Лаусберг е убеден, че няма да има недостиг.

Ограничаване на цената на руския петрол

В допълнение към петролното ембарго на ЕС, на 5 декември влиза в сила и наказателният инструмент на Г7 – ценови таван на руските доставки на петрол от 60 долара за барел.

Според различни оценки разходите за добив на петрол в Русия са между 20 и 40 долара за барел. На пръв поглед таванът на цените от 60 долара за барел не би играл особена роля, но Симоне Таляпетра призовава да се вземе предвид и контекстът. „Мярката трябва да се разглежда като система, чрез която натискът върху Русия може да бъде стратегически засилен чрез сваляне на тавана на цените“, казва той. Експертът смята, че тази мярка е ефективна, тъй като таванът може да бъде коригиран в зависимост от ситуацията.

Остава въпросът дали ембаргото и ограничението на цените наистина ще навредят на Русия. Полша, балтийските държави и Украйна твърдяха, че ефект ще има само от по-нисък таван. Мнението им споделят и някои икономисти.

Със сегашния одобрен таван на цените страните от Г7 искат да намалят приходите на Москва, но това да не доведе до скок в цените на петрола – ако руски петрол съвсем спре да стига до световния пазар. В същото време Москва вече изпитва трудности заради тези мерки, а през 2023 г. натискът върху нея ще се увеличи значително, смята Таляпетра.

Проблеми и за трети страни

Таванът на цените ще създаде и други логистични трудности за Москва при продажбата на петрол, обяснява Филип Лаусберг. Мярката ще се прилага и за транспортните и застрахователните компании от трети страни. За да купуват руски петрол, Китай и Индия например ще трябва да създадат собствени застрахователни компании, които да не подлежат на разпоредбите на ЕС, тъй като европейските застрахователи вече ще работят само при условията на ценовия таван.

Всички тези санкции нямат за цел да доведат до пълен и бърз срив на руската икономика, признава Симоне Таляпетра, но постепенно ще се стигне и до това. „Русия вече е намалила производството на петрол или ще го направи след ембаргото. А цената на руския петрол вече е сравнително ниска и може да продължи да спада поради тавана на цените на петрола. Всичко това вероятно ще засегне руския бюджет и способността на Русия да води война“, казва Филип Лаусберг.

Противоречиви прогнози

Като цяло наблюдателите не са единодушни по въпроса как тези двойни мерки на ЕС и Г7 ще се отразят на световната цена на петрола. Според Таляпетра, ако въвеждането на тавана на цените върви по план, то не би трябвало да предизвика глобално покачване на цените. Според него ембаргото няма да промени нищо нито за ЕС, нито за световната икономика.

Съществуват обаче и опасения, че ембаргото ще доведе до недостиг и до скок на цените на петрола, особено ако страните от ОПЕК решат да намалят още повече производството, посочва Лаусберг. Прогнозите са, че търсенето на петрол ще намалее през 2023 г. поради забавянето на световната икономика: Китай все още е в криза и се очаква икономическо свиване, а много други вносители на петрол се опасяват от рецесия.

Източник: Факти