Достатъчно ли е малка страна да заяви, че е неутрална, за да я подмине геополитическата буря, завихрена от велика сила, която я смята за част от своята сфера на влияние? Както ни внушават днес “миролюбците” във властта?
Имаме чудесен пример – Унгария, но не тази на Орбан. Днес е нейният национален празник – 66 години от паметното унгарско въстание срещу комунистическия режим през 1956 г.
Това коментира във „Фейсбук“ Евгений Кънев.
Международната обстановка за октомврийските събития през 1956 г. е благоприятна. В СССР е ход развенчаване на култа към Сталин, а няколко месеца по-рано Хрушчов е произнесъл своята секретна реч срещу култа. На този фон през лятото се надигат работниците в Познан и след масови вълнения Полша успява да издейства известна либерализация на режима и напускане на част от съветската окупационна армия.
На 23 октомври около 20,000 души се събират в Будапеща около паметника на полски герой от Унгарската революция през 1848 г. Известен интелектуалец прочита манифест от 16 точки за край на съветския режим, неутралитет по австрийския модел и свободни избори с многопартийна система.
Скоро след това група младежи иска да влезе в националното радио и да прочете тези точки, но не е допусната от унгарската ДС. Идва новина, че влезлите са задържани след което започва и стрелба. Притеклите се въоръжени части обаче вземат страната на революционерите и с тяхна помощ близо 2,000 души се въоръжават. Съветски части нахлуват в града, но след кратка схватка остават пасивни.
Комунистическият лидер Геро Ерно – наскоро заместил сталиниста Ракоши – напуска Унгария, а премиер става умереният комунист Нод Имре. Той през цялото време настоява за мирно разрешение на създалото се напрежение и се договаря с Москва за допускане на още съветски войски, но същевременно признава събитията за въстание, а не за антикомунистически метеж.
На 1 ноември Нод обявява пълен НЕУТРАЛИТЕТ на Унгария и излизане от Варшавския договор.
В Москва първоначално вземат връх умерените Хрушчов и Жуков за ненамеса. По същото време Франция и Англия са нахлули в Египет да завземат Суецкия канал и съветското ръководство не иска да бъде и то асоциирано с “империалисти”. Затова са готови на преговори и изтегляне от Унгария.
За няколко дни има затишие и като че ли унгарското въстание е успяло.
Но последват чистки (екзекуции) на комунисти и офицери на службите от въстаниците. Тези събития намират широк отзвук в СССР и изцяло променят настроенията. Тогава хардлайнерите в Политбюро, подкрепени от другаря Мао вземат връх и на посланика Андропов е разпоредено да заблуди премиера Нод, че всичко е наред, докато на 4 ти ноември съветските войски нахлуват в Будапеща от няколко посоки под ръководството на маршал Конев.
Въпреки че разбира ситуацията, Нод не се решава да заповяда на унгарската армия да окаже съпротива, която самата е разцепена между просъветско ръководство и провъстанически войници. Скоро е наложено ново правителство начело с Кадар Янош.
Нод, заедно с други министри бяга в югославското посолство, което след дни напуска с лъжливи гаранции за свободно напускане на страната. Арестуван е и след две години е екзекутиран.
Съпротивата продължава до 9 ноември, когато въстанието е окончателно смазано с цената на 2,500 загинали унгарци и 700 съветски войници. И десетки хиляди ранени и стотици хиляди напускащи Унгария.
Бунтът е смазан и заради пасивността на Запада, зает със сагата около Суецкия канал и нежеланието му да воюва с вече ядрения СССР.
Но Унгария дава доказателство за дълбоко чуждия комунистически режим от съветски тип на страните от Източна Европа. И става знаме на битката на тези народи до окончателното му падане. Но историята явно се повтаря.
Честит национален празник, Унгария!
Бъди умна България и не допускай внушенията за неутралност, когато си в окото на бурята!
Източник: Факти