Доброслав Димитров, БАСКОМ: Бъдещето на България е в ръцете на иновативните индустрии

Над 20 години Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) обединява фирми и подкрепя развитието на софтуерната индустрия. Стабилното ѝ публично присъствие и солидните резултати от работата в сектора засилват интереса към този бизнес и към хората, които го управляват.

„Осъзнаваме, че нашата дейност е все по-важна за всички сектори в икономиката, за обществените отношения и в крайна сметка за личните съдби на хората, заради неизбежната дигитализация. Затова е важно да имаме единен глас. Водещи за нас са развитието на таланти и образованието, като всяка компания работи за това самостоятелно, сега го правим и обединено“, разказва председателят на УС на БАСКОМ Доброслав Димитров. Преди броени дни той бе преизбран за председател на софтуерната асоциация.

Последните две години бяха турбулентни в глобален мащаб и за икономиките, и за хората. Как се отразиха пандемията и войната на софтуерния сектор в България?

Пандемията ускори неизбежни процеси, целият бизнес разбра колко е важно да бъде дигитализиран, аналоговите компании го разбраха. Секторът ни порасна, ускориха се стъпките по дигитализацията, а тя не може да се случи без софтуерния сектор. Резултатите от годишното проучване на Асоциацията – БАСКОМ Барометър – показаха ръст през 2020 г. с 15%, а според прогнозните данни за 2021 г. ръстът ще надхвърли 20%, което ни прави един от най-бързо растящите браншове в България, независимо от всички предизвикателства от тези две години. На практика вече няма индустрия и сфера от обществения живот, които да не са зависими от софтуерни решения. Секторът е сериозен фактор във формирането на образованието на бъдещето в България, а в следващите 20 години всяка професия – независимо в кой сектор е тя – ще изисква креативност и технологични умения.

Как успяхте да отговорите на едновременно появилите се и спешни нужди на аналоговите бизнеси?

С много работа. Нашата индустрия на практика може и ще расте безгранично, единственият ограничител е достъпът до талант. Децата в училищата трябва да учат в детайли за цифровото бъдеще, което им предстои и отрано да бъдат ориентирани към технологичните професии. Сега те не могат да си представят живота без технологии и след 10-15 години ще са тези, които ще трябва да довършат цифровия преход във всяка една сфера. А в същото време в училище ги карат да пишат само на хартия, а на матурите – да ползват само черен химикал, примерно.

А войната в Украйна как се отразява на сектора?

Заради войната Украйна, Русия и Беларус излязоха от пазара на труда. Буквално стотици хиляди хора, ангажирани в глобални проекти, не могат да участват в тях. Украинците воюват, на Беларус и Русия са наложени санкции. Остър е гладът за ИТ специалисти в световен мащаб, напрежението на пазара на труда е огромно. Това е проблем, но в същото време е и възможност. Ако успеем да привлечем тези експерти у нас, ще е успех. Много руснаци несъгласни с войната бягат, те трябва да изберат къде да отидат и го правят – отиват в Дубай, в Турция, но не у нас, ние не сме готови документално да ги посрещнем и да им предоставим бързо и лесно възможност за работа. Има европейски регламент, ние трябва да го прилагаме, но на практика го бламираме. В Германия може да получиш синя карта за 2-3 седмици, в България се чака 4-5 месеца. Статутът на семействата на чуждестранните специалисти не е добре уреден и това трябва спешно да се промени. Постига се в последните 2-3 години подобрение на малки стъпки, като цяло срещаме разбиране, но няма реални резултати.

БАСКОМ са един от най-активните членове на работодателската организация на иновативния бизнес БРАИТ, която не бе допусната до Националния съвет за Тристранно сътрудничество и се закани да внесе казуса в съда. Има ли развитие?

Има развитие, има и заключение на съда. Спечелихме делото преди няколко седмици и съдът постанови, че БРАИТ отговаря на всички критерии за работодателска организация. Надяваме се правителството в лицето на Министерство на труда и социалната политика да не обжалва решението. Вече е повече от очевидно, че беше голяма грешка да се възпрепятства участието ни в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Това е противоестествено, защото високотехнологичният бизнес не е представен, а бъдещето на България е тъкмо в ръцете на иновативните индустрии.

Тогава значи трябва да ви видим на следващия Национален съвет за тристранно сътрудничество.

Надеждата ни е това да стане в най-кратки срокове. Компаниите от БРАИТ са 20% от БВП на страната и голям дял от експорта, а високотехнологичните индустрии на практика в момента не са представени в Тристранния съвет. Ние имаме желание да предоставим нашето ноу-хау и работещи решения за развитието на българската икономика.

По въпроса с увеличението на максималния осигурителен праг остана усещането, че няма разбирателство между вас и правителството. Ще има ли ново увеличение на прага с новата актуализация на бюджета?

Имахме среща с министъра на финансите Асен Василев и получихме уверение, че до края на годината няма да има ново увеличение на максималния осигурителен праг. Истината е, че фундаментално бе изместен фокусът на този дебат. А той започва от въпроса каква икономика си представяме. Нашата индустрия е изцяло на светло, ние не искаме никакви бонуси или компенсации от държавата, дори в условията на тази висока инфлация в момента. Секторът ни е абсолютно жизнеспособен и способен да се справя с тежки кризи, но с това не бива да се злоупотребява. Нашият успех не е даденост. Той трябва да се мултиплицира, а не да се стопира. Затова и наричаме постоянното искане за увеличение на максималния осигурителен праг „данък успех“. Наказват се хора, които работят прозрачно и почтено и са всъщност крехката средна класа, която е гръбнакът на икономиката. Не бива и да ни вменяват, че не сме солидарни, защото и в момента всеки специалист и ние като работодатели вкарваме в бюджета три пъти повече данъци и осигуровки от средното за страната. Затова продължаваме да не сме съгласни с нови увеличения на прага. Вярваме, че трябва да сме държава на високи заплати и достоен стандарт на живот, а не държава на ниските заплати под масата. За тази цел трябва да се създават условия за привличане на повече таланти в нашия сектор – 50 000 заети в софтуерните компании реализират 4,5% от БВП. Ако заетите при нас станат 150 000, България ще е различна.

Софтуерният сектор е много ангажиран с образованието в България? Каква е визията ви за привличане и подготовка на ученици? Какво е мнението Ви за мащабните реформи, които предвижда МОН?

Трудно ми е да преценя много или малко са университетите като бройка например, но важното е те да работят качествено, а и някои от тях са стратегически важни за развитието на регионите. Последните години с МОН имаме добра комуникация, имаме разбиране колко са важни инженерните специалности, изградиха се STEM кабинети в училищата. Дали ще бъдат похарчени правилно парите, например по Плана на България за възстановяване и устойчивост, предстои да разберем. Ето защо съвместните усилия на държавата и на сектора за развитието на кадри са жизненоважни. Общите ни проекти за професия „Приложен програмист“ и Националната програма „Обучение за ИТ умения и кариера“ дават чудесни резултати. Към момента 48 гимназии в цялата страна обучават близо 4 хиляди ученици от 8 до 12 клас за професия „Приложен програмист“, току що завършиха първите около 500 зрелостници с тази професия. Допълнително в тригодишния модул на програмата близо 400 ученици са завършили в петте центъра за обучение в София, Правец, Пловдив, Русе и Бургас. Фирмите също са много активни и организират безплатни частни академии за обучение и преквалификация.

Подехте инициативата ITogether.BG. Защо решихте да инвестирате в създаване на българската софтуерна общност в чужбина?

Хората, напуснали страната преди 10-15 или повече години, живеят с мисълта за тогавашната България. Сега България е различна. Хората забелязват това и от няколко години нетната миграция е отрицателна, т.е. повече хора се връщат, отколкото напускат страната. Ние просто бихме искали да подкрепим този процес и да отправим послание, че тук можеш да имаш смислен живот и успешна кариера. Целият софтуер на всички мерцедеси е писан от българи, тук у нас, имаме компании в сферата на космическите технологии, спътници създадени тук, всяка камера на SpaceX е произведена в България, имаме първия официален еднорог. Наша компания беше отличена с т.нар. от медиите технологичен „Оскар“ за инженерни постижения за изцяло българска технология. Затова решихме да говорим повече за това, какво се случва тук и да създадем общност от български ИТ специалисти по света, защото те са естествените посланици на сектора ни навън.

Източник: Факти