Действат ли изобщо санкциите?

Досега ЕС е въвел шест пакета от санкции срещу Русия. Въпреки многото усилия, с които бяха постигнати, и многобройните компромиси режимът на санкции срещу Москва е уникален в най-новата история.

Все повече обаче се засилват съмненията дали тези мерки ще доведат до нещо: войната в Украйна продължава, руската икономика не се е сринала, а последиците от нея се усещат и от държавите в ЕС с високите разходи за енергия и инфлацията.

Имат ли изобщо смисъл санкциите? Погледът назад към историята дава амбивалентни отговори, а Der Standard ги обобщава в 13 точки.

Санкциите позволяват на демокрациите да направят нещо срещу несправедливостта, без да правят много

Икономическите санкции като заместител или допълнение към военните мерки не са нещо ново: по време на Наполеоновите войни Англия и Франция си налагат взаимно блокади; петролното ембарго на САЩ срещу Япония е повод за нападението над „Пърл Харбър“ през 1941 г. Санкциите са форма на война, макар и без пряка употреба на сила, и се разглеждат като такава и от международното право.

През последните десетилетия западните демокрации все по-често налагат санкции в отговор на агресия или нарушения на правата на човека от страна на други държави. По този начин те сигнализират за готовността си да предприемат нещо, когато международното право или собствените им ценности бъдат нарушени, но без да поемат риска от военна намеса. Често това е политика на символиката и външния вид, която добре се вписва в динамиката на съвременните медийни общества.

Санкциите са по-ефективни срещу демокрации или полудемокрации, отколкото срещу диктатури

Ако се търсят примери за успешни санкции, обикновено се натъкваме на Южна Африка, където режимът на апартейд се отказа от него по собствено желание в началото на 90-те години на миналия век под натиска на международен остракизъм.

Спортният бойкот вероятно е засегнал бялото население по-силно от икономическите санкции, особено изключването от международни турнири по ръгби. Старата Южна Африка беше полудемокрация: белите имаха право на глас и в крайна сметка постигнаха край на расовата сегрегация. За тази промяна на мнението обаче допринесе и крахът на комунизма.

За разлика от тях многобройни тотални диктатури – от Куба и Венецуела, Ирак, Иран до Северна Корея – оцеляха безпроблемно след десетилетия на санкции. Една от страните, които днес биха били особено уязвими от санкции, е демократичен Израел, който поради това се бори особено яростно срещу движението на палестинците.

Санкциите засягат най-тежко най-бедните, но може би не в Русия

Моралният проблем при икономическите санкции е, че населението страда много повече от ръководството – особено най-бедните, които често са най-малко отговорни за престъпленията на държавата. Това е особено забележимо в Ирак, където детската смъртност например се е увеличила значително през десетилетието на санкциите.

В случая с Русия нещата може да са различни: Засега мерките засягат предимно начина на живот на богатите. Колкото по-дълго продължават те и колкото повече страда икономиката, толкова повече обаче ще се увеличават трудностите на обикновените хора.

Санкциите обогатяват елитите и укрепват автократите

Често бенефициенти на санкциите са лоялни към режима предприемачи. Те се обогатяват с контрабанда и печелят от ограничаването на конкуренцията и нарастващата корупция. Това се наблюдава например в Сърбия по време на войната в Югославия.

Диктаторите могат да използват санкциите и за укрепване на властта си. Образованата класа емигрира, независимото предприемачество се свива, а санкциите дават повод за разправа с членовете на опозицията като с предатели.

Санкциите са неефективни срещу силата на идеологията и национализма

В идеалния случай санкциите имат два ефекта: Те отслабват военната мощ на държавата с помощта на икономиката и мобилизират народа срещу управляващите. Особено втората цел обаче рядко се постига.

Режимите могат не само да потискат нарастващото недоволство чрез репресии, но и да използват болезнения натиск отвън за свои цели. Те апелират към патриотични чувства и призовават към национална солидарност. Дори черно-синьото правителство успя да го направи, когато през 2000 г. Австрия беше подложена на лек бойкот от страна на партньорите си от ЕС заради участието на FPÖ в правителството.

Ако правителството представлява силна идеология, която може да бъде лява, дясна или религиозна, икономическите нужди на населението стават още по-подчинени на тези цели. Дори в Иран, където заради западните санкции обедняват милиони хора, властта на моллите не може да бъде нарушена.

Санкциите са силен стимул за нарушаване на правилата и несолидарно поведение

Санкциите са ефективни само ако възможно най-много държави ги спазват. На практика това е двойно по-трудно. Нарушенията на санкциите, независимо дали става дума за контрабанда или за нелегален бизнес със съответната страна, са особено доходоносни.

По време на Студената война Австрия е смятана за убежище за предприемачи, които продават забранени технологии на Съветския съюз по силата на западните санкции чрез списъка CoCom и много от тях забогатяват по този начин. Но държавите също могат да спечелят, ако се оттеглят от фронтовата линия или поне заплашват да го направят – вижте примера с Унгария, която очевидно иска да спечели от факта, че сега може да купува руски петрол особено евтино заради ембаргото на ЕС.

С течение на времето затвореният фронт на санкциите обикновено се разпада: нарушенията се толерират, а мерките се смекчават, ако това носи финансови ползи.

Санкциите са тежко изпитание за съюзите

Едва ли някой друг въпрос в миналото е предизвиквал толкова конфликти между САЩ и Европа. Неведнъж САЩ са налагали т.нар. вторични санкции на европейски компании, тъй като те са подкопавали политиките на САЩ, които не са били споделяни от Европа, например по отношение на Куба или Иран.

Това почти се случи и с Русия: През 2020 г. САЩ бяха близо до налагането на санкции срещу своя съюзник Германия заради изграждането на газопровода „Северен поток II“ в Балтийско море. Само нападението на Русия над Украйна предотврати тази стъпка, тъй като Германия спря строителството по своя инициатива.

Износителите на стоки често са санкционирани, въпреки че това има малък ефект върху тях

Тези, които продават петрол или други суровини, не са много уязвими от санкциите. Защото винаги има купувачи за такива продукти, дори и на малко по-ниски цени. Ако е необходимо, те се занимават с контрабанда. Ето защо бойкотът на петрола и дори на газа не може да пречупи гръбнака на руската икономика.

Въпреки това, особено често санкции са били или са налагани на износителите на петрол: Ирак, Иран, Венецуела, сега и Русия. Очевидно е, че централизираният контрол върху ресурсите прави такива държави склонни към авторитарно и агресивно управление. Това е част от т.нар. петролно проклятие.

Санкциите постигат целта си само в редки случаи

Резултатите от западната политика на санкции са катастрофални: от Южна Африка насам санкциите дори не са били успешни. Слободан Милошевич в Сърбия и Саддам Хюсеин в Ирак изгубиха властта си само чрез военни поражения; в Иран, Северна Корея, Мианмар или Беларус управляващите не се подчиняват на никакви санкции.

Това се дължи и на факта, че те основно се стремят към смяна на режима, срещу която режимите лесно могат да се въоръжат. „Определение за лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати.“ Дори това изречение да не е от Алберт Айнщайн, то не вещае нищо добро за санкциите срещу Русия.

Никога досега такава взаимосвързана икономика като Русия не е била санкционирана

Но Русия е различна: въпреки че е износител на суровини, до нахлуването в Украйна тя беше силно обвързана със Запада. Това се отнася както за банковия сектор, така и за ИТ индустрията и оръжейния сектор. Санкциите срещу такава държава могат да имат по-голямо въздействие, включително и защото в случая с Русия те са особено всеобхватни и последователни. Те засягат финансовия сектор, промишлеността, а все повече и руския енергиен износ.

За първи път санкциите срещу Русия засягат икономика, която преди това е била силно свързана със Запада.

Около 300 млрд. долара руски валутни резерви в западни централни банки са замразени и може би никога няма да бъдат върнати. Мерките срещу олигарси, които са съсредоточили активите си на Запад, също възлизат на милиарди. Подобни санкции обаче също така изискват по-висока цена от държавите, които ги налагат главно чрез нарастващите разходи за енергия и инфлацията, която те подхранват.

Блокадите на вноса вършат повече работа от бойкота на износа

В миналото Русия вече беше натрупала огромни излишъци по текущата сметка, които продължиха да нарастват след избухването на войната. Това е така, защото Москва може да продължи да продава петрол и газ, но внася все по-малко заради санкциите.

Както американският икономист Пол Кругман написа наскоро в New York Times, излишъкът е признак на слабост и също така доказва едно важно прозрение на класическата икономика: не износът, а вносът е истинската цел на външната търговия.

Русия може да преодолее липсата на луксозни стоки от Италия. Липсата на технологични продукти и резервни части за самолети и машини обаче вероятно ще засегне руската икономика по-силно от всяко петролно или газово ембарго и финансовите санкции. Китай би могъл отчасти да запълни тази празнина, но самият той се страхува от западните санкции.

Санкциите ще отслабят Русия, но не може да се каже колко бързо

Прогнозите са, че през тази година руското икономическо производство ще се свие с около 15 %. Това е болезнено, но не е катастрофално. Но ако фронтът на западните санкции се задържи за по-дълго време, руската армия ще изчерпи критичните си компоненти през годината.

Руската промишленост не разполага с ноу-хау и машини, за да запълни тези пропуски. Тя също е до голяма степен зависима от вноса. Като последствие, според сценария, инфраструктурата и икономиката са заплашени да се сринат и Русия да се върне на нивото на развиваща се страна.

Колко бързо ще се случи това и как ще се отрази на хода на войната обаче не е сигурно, а и зависи от това дали страната няма успее да си набави необходимите продукти на международния черен пазар на завишени цени. Бизнесът с Русия би бил много изгоден за нарушителите на санкциите.

Могат ли санкциите да действат и срещу Китай?

Санкциите срещу Русия могат да бъдат и тест за действията на Запада срещу Китай, ако един ден Пекин нападне Тайван или застраши по друг начин световния ред. Китай е много по-интегриран в световните вериги за доставки от Русия, въпреки че президентът Си Дзинпин се опитва да намали тази зависимост.

Тежките санкции ще осакатят китайската икономика, но също така ще нанесат огромни щети на световната икономика. Ако безбройните промишлени продукти от Китай не бъдат доставени, веригите за доставки ще се сринат и цените ще се повишат много повече, отколкото днес.

За западните демокрации тази сметка в крайна сметка вероятно ще се окаже твърде висока. Това е основно правило за всяка политика на санкции: тя работи само в случай на икономически дисбаланс на силата между държавите, но вече не и в случай на взаимна зависимост между еднакво силни икономики.

Превод: News.bg

Източник: Факти