Това ли е универсалният знак на промяната…

Миналата седмица едно събитие се открои над всички. Не че в страната страдаме от липса на събития, но то бе някак пословично за капацитета, нивото и интелекта на ходещите на работа в т.н. Народно събрание.
Става въпрос за онзи пръст, който обикновено стърчи в една доста предвидима конфигурация.
Селфито от парламентарната банка бе дело на депутата от „Продължаваме промяната“ Христо Петров, известен в музикалните среди като Ицо Хазарта.

По време на изслушването на вицепремиера Калина Константинова депутатите от ГЕРБ вдигнаха листа с призив „Оставка“. Нещо типично, все пак са опозиция.

Та в този момент Христо Петров си направи селфи, показвайки им среден пръст. Че после и допълни, че не били – разбирай онези от ГЕРБ, само за среден пръст, защото това им било малко, а направо за килия били.
Правосъдие от място, от депутатската банка. Сега и на момента. Присъда произнесена веднага.
Няма да се връщаме назад в годините, за да си спомняме кога са раздавани така присъди.
Няма смисъл.

Но как да тълкуваме подобно поведение на Христо Петров, който е зам.-председател на парламентарната комисия по образование и член на комисията по културата.

Та кое му е образователното на това, кое му е културното. Как може да се обясни на дете какво е това и от какво е продиктувано.

Всъщност, това ли е универсалният знак на промяната?

Тази конфигурация, в която преобладава точно един определен пръст, българинът използва за какво ли не. Като се почне от разминаване на две коли на улицата, мине се през публикуването на списъка за детските градини, продължи се на гишето, на което раздават пенсиите, после и в болницата, в градския транспорт, когато се качи контрола, като си видиш скоба на колата, фиша от КАТ и т. н. Приложението е универсално. Но не е културно, не е добър пример. В рапа може и да е позволено, но все още парламентът не е станал концертна зала.

Когато бистриш делата на образованието и културата в полза роду, се иска да си пестиш пръстите и прецезираш поведението. Иначе е много вероятно да започнеш да виждаш такива пръсти и около себе си. Въпросът е дали ще разбереш за кого са. Защото един ръкомахал, ръкомахал и показвал стърчащ показалец. Друг го попитал: „Какво ръкомахаш с този показалец…“
А отговорът бил: „Сори, объркал съм пръста…“

Източник: Факти