Ще вдигне ли България ветото за преговори за членство на РСМ в ЕС ?

Макар и всички съставни части на управляващата коалиция да твърдят, че не са налице условия за промяна на досегашната българска позиция и че тя ще остане същата, информациите за подготвящото се вдигане на ветото, са повече от случайни и спорадични.

Подобни индикации, а и конкретни обвинения към премиера Кирил Петков идват не от другаде, а от официални представители на партиите в коалицията. Самият външен министър, г-жа Генчовска, нееднократно спомена за съществуването на две външни политики и се оплака от некоректната намеса на хора от екипа на премиера в нейната сфера по тази тема. Каквито и да бъдат ходовете на представителите на двете външни политики и на европейските лидери, и институции, те ще се случат в следващите няколко дни.

Какво предстои да се случи?

Ако някой си е поставил за цел в рамките на френското председателство да има „пробив“, с който РСМ да започне преговори за членство в ЕС, формално това може да се случи само на 23 и 24 юни, когато ще се състои последният Европейски съвет на това председателство. Част от програмата на този съвет е предвидена за така наречената „Лидерска среща ЕС – Балкани“ на която, наред с евролидерите, ще участват и премиерите на страните от Западните Балкани. За да бъде взето окончателно решение от най-висшия европейски орган, то трябва да е било подготвено, съгласувано и одобрено преди това с пълно единодушие от няколко по-низши в европейската йерархия органи. На първо място, това е Съветът по Общи въпроси, на който държавите се представляват от своите външни министри, съответно България е представена от своя външен министър г-жа Генчовска; неговото заседание е предвидено за 21 юни. Самият Съвет по Общи въпроси, от своя страна се подготвя от Корепер – съставен от постоянните представители в Брюксел на държавите- членки, като за България това е посланик Румен Александров. Неговото заседание е предвидено за 15 юни и на него задължително трябва да бъде внесено предложението, касаещо РСМ. Макар и евентуалното решение за вдигане на българското вето да е изцяло и само в правомощията на българското правителство, премиерът Кирил Петков многократно заяви, че подобна стъпка задължително ще мине през одобрението на Народното събрание. За да се случи това преди заседанието на Корепер на 15 юни, българският парламент трябва на своите редовни заседания на 7, 8 или 9 юни да е обсъдил и одобрил някакъв документ, на базата на който Министерство на външните работи да изготви официалната позиция на България пред различните нива на Европейския съвет.

Каква е настоящата българска позиция?

Българската позиция относно започването на преговори за членство в ЕС се базира на четири основополагащи документа: Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество от август 2017 г., Рамковата позиция на правителството от октомври 2019 г., последвана от декларацията на Народното събрание и решенията на Консултативния съвет по национална сигурност при президента от януари 2022 г. В Рамковата позиция, на която се позовават останалите два документа, фигурират ясно и детайлно разписани условия и етапи, които РСМ трябва да изпълни, за да започне преговорният процес. Рамковата позиция фигурира изрично и в коалиционното споразумение на четирите политически субекта, съставляващи настоящото управляващо мнозинство. Досега Скопие е изпълнило само едно от изискванията и то е това, касаещо изпращането на дипломатическа нота, в която прецизира, че използването на краткото име на РСМ „Северна Македония“ не изразява териториални претенции към съседни държави. Относно останалите условия напредъкът е нулев.

Как може София да вдигне своето вето за РСМ?

Ако приемем, че управляващата коалиция и българският премиер са искрени в твърденията им, че българската позиция и условия остават непроменени, то единствената практическа възможност България да се съгласи да даде своето съгласие РСМ да започне преговори за членство в ЕС, е ако българските условия бъдат изцяло инкорпорирани в самата преговорна рамка, която Европейският съвет ще одобри за РСМ. Само по този начин, българската страна би имала някакви гаранции, че условията които има към Скопие, ще бъдат спазвани и изпълнявани в бъдеще. В случай на неизпълнение, така София би имала легитимно право да санкционира – чрез Европейският съвет и неговите формати, въпросното неизпълнение. За да се случи това, българската страна трябва да убеди в оставащите дни своите европейски партньори, че нашите условия могат и трябва да фигурират като „европейски“ условия в самата преговорна рамка на РСМ.

Съществува и втора, теоретична възможност, при която София би могла да вдигне своето вето. Ако въпреки многобройните си обещания, българското правителство все пак изостави своята досегашна позиция и я замени с нови, пожелателни, общи, отложени във времето и пространството очаквания, и се опита да представи това пред обществото като незначителна редакционна промяна. Подобна промяна ще трябва да получи и мнозинство в българският парламент, включително и с цената на евентуална подкрепа от опозицията и игри с кворума. Подкрепено с фанфари от европейските и трансокеански лидери, „креативното“ решение ще бъде афиширано, разбира се, и като огромен успех на българското правителство и дипломация.

Има и трета опция, а тя е българската позиция да остане непроменена и ветото да не бъде вдигнато. В този вариант ще има, с право, много разочаровани, основно сред тези оттатък Осогово, на Запад или през Океана, на които са давани безотговорни и наивни обещания от случайни хора.

Източник: Факти