Гениални изобретения на Древния Рим, които ползваме и днес

Разцветът на Древен Рим започва преди повече от две хилядолетия. И до днес има останки от най-голямата и могъща империя на древността из цяла Европа, Северна Африка и Близкия изток. Запазени са редица фрагменти от акведукти и римски бани, които свидетелстват за съзидателната мощ на античната култура. Изложбата „Римски високи технологии“, която може да се разгледа в град Майнц до януари 2023 година, показва уникални санитарни съоръжения, специален вид „бетон“, устойчив на атмосферни влияния в продължение на хиляди години, както и първото в света подово отопление.

Архитектура за вечността

Инструменти, оборудване, материали – архитектурната култура на древен Рим остава забравена след падането на империята. След дълга пауза технологията на бетонното строителство, завещана от римляните, започва отново да се използва едва през 19-ти век. Съвременният бетон обаче има срок на годност от около 50 години. Според изследователите тайната съставка на бетона от римско време е вулканична пепел, придаваща му изключителна устойчивост. Римляните са изобретили и сложни механични кранове, за да издигнат много от сградите си.

След като завършило четиригодишното строителство на „Златната къща“ на Нерон, с площ от 80 хектара, императорът възкликнал: „Най-сетне започвам да живея като човек“. Така поне твърди легендата. Въпросът дали Нерон някога е живял в градския дворец все още е обект на спорове между историците.

Уникално строителство

Едно нещо обаче е сигурно. Удобството е играело важна роля в строителството на сгради в Древния Рим. Първото подово отопление, изобретено от тях, за разлика от днешното електрическо, е използвало нагрят въздух в система от тръби, положени под каменните плочи на пода.

Акведуктите, пътищата и градските къщи, фрагменти от които са оцелели, говорят, че римляните са били майстори на сложните системи. Директни пътни връзки са свързвали всяко отдалечено кътче на империята с някогашната ѝ столица. Много съвременни пътища също са построени върху основите, положени от древните римляни. Самите градове били планирани като на чертожна дъска – с мрежа от прави улици, водещи към центъра, където са се намирали „форумите“ -правоъгълни площади, на които са били разположени големи обществени сгради като съдилища, администрация, храмове и театри. Пример за това е „Римският форум“ в центъра на Рим, превърнал се в образец за много други градове от империята.

Чистотата над всичко: сложната канализационна система

Един от най-важните компоненти в градското планиране на римляните е била градската канализационна система. Т.нар. голяма клоака – „Cloaca Maxima“ – първоначално е била използвана за отводняване на блатата, намиращи се около седемте хълма на града. Римляните обаче бързо осъзнават многобройните предимства на подземната канализация. През I век от новата ера всички единайсет римски акведукта са били свързани с канализационна система. По-късно тя е използвана за отвеждането на дъждовната вода и на отпадните води от тоалетни. Съоръжението бързо се превърнало в стандарт за римските градове. Историческата „Cloaca Maxima“ се използва частично и в днешен Рим.

Чистотата и хигиената са играели особено важна роля. Затова термалните бани и ваните са били достъпни за всички. Те се превръщат и в социален феномен – място за срещи на римляните. В началото къпалните и баните били предназначени за онези семейства, които не са разполагали със собствени санитарни възли. Когато нараснала популярността на баните, римските императори също започнали да ги посещават, за да демонстрират своята близост до народа.

Автор: Кевин Чирзе

Източник: Факти