Подготвя ли се скрит компромис за българското вето над Северна Македония

Повтаря ли се дългогодишният спор за името на Македония, продължил цели 28 години? Както е тръгнало, България може да се надява на успех с ветото си над Скопие чак някъде към 2050-а година, пише Веселин Стойнев.

За 24 май темата за ветото над Северна Македония отново надигна политически гребен, но вълна не се сгромоляса. Преди да замине на традиционното посещение за светлия празник в Рим, премиерът призова президента да свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), където външният министър да представи хода на преговорите със Скопие. Румен Радев отговори, че предишният КСНС през януари е очертал политическия консенсус по българската позиция, а зад нея стои и твърд обществен консенсус, и заподозря, че премиерът търси начин да преодолее нарушения диалог вътре в управляващата коалиция.

Действително, коалиционно напрежение явно има, защото в отправеното преди десетина дни от лидера на „Има такъв народ“ (ИТН) Слави Трифонов предупреждение към мандатоносителя „Продължаваме промяната“ се говори за нерегламентирани опити на премиера Петков и негови съветници да заобиколят националния интерес по проблема със Северна Македония. А и какъв ли напредък в разговорите със Скопие може да отчете министър Теодора Генчовска, която е от квотата на ИТН, по основните искания на София – за вписването на българите в конституцията на страната, за езика на омразата и т.н.? Някакво сближаване има само в ресорите на другите министерства по линия на добросъседството.

Че няма сериозно придвижване в преговорите се видя и от паралелните програми на премиерите Петков и Ковачевски в Рим, чиито делегации едва вечерта на 23 май направиха протоколна среща. Отменено бе и предвиденото за 22 май съвместно правителствено заседание между двете страни, защото, по думите на Димитър Ковачевски, няма съгласувано общо решение, което да послужи като основа за двустранен договор.

Таен компромис?

Възможно е обаче да има някакъв суров проект за компромис в спора, който няма как от българска страна да бъде обявен само на правителствено ниво – дори и управляващата коалиция в София да бе напълно единна. Защото след обявеното след КСНС през януари политическо единство по темата и при четири пети твърдо обществено мнение в подкрепа на ветото този компромис лесно би бил обявен за мимикрия и би втвърдил още повече позициите ни. Т.е. трябва да се осигури място, където всички едновременно да се запознаят с него и поне да няма поединично отрицание. Именно КСНС е такъв форум – в него участват всички парламентарни партии, президентът, висшите военни и полицаи и носителите на „тайното знание“ – спецслужбите.

Сред аргументите на представители на „Продължаваме промяната“ за свикването на КСНС е и промяната на геополитическата обстановка с войната в Украйна. Спорно е доколко при почти пълното европейско единство срещу Русия и при натовското си членство Северна Македония е по-застрашена от преди това. Спорно е и доколко натискът върху България заради ветото ѝ над Скопие се усилва и заради войната. Налице са обаче алюзиите, че българските претенции към македонците наподобяват на руските към украинците.

А вътрешнополитическите прилики на позицията ни спрямо Северна Македония с тази за Украйна са доста. България заклейми агресията срещу Украйна, но остана раздвоена. Лидер на партия от управляващата коалиция продължи да нарича Русия приятелска държава, а правителството откупи оцеляването си, като отказа да направи решителната крачка с открита военна помощ за нападнатата държава.

Петков без полезен ход?

Сега положението на кабинета е още по-тежко. Външният натиск за сваляне на ветото над Скопие е неимоверно по-голям от този за пращане на оръжие за Украйна. Затова по всичко изглежда, че опитът на премиера Петков за пробив чрез КСНС е просто маневра, която да оправдае отлагането на въпроса. Той отново е в положение да не може да направи решителната крачка.

Но не може и да даде заден – вдигането на „евросхизмата“ над Северна Македония е сред приоритетите на неговото правителство. Затова зациклянето по въпроса трябва да се превърне поне в споделена вина. На един КСНС дори отхвърлянето на предложение за компромис ще свали голяма част от товара върху Кирил Петков – ето, направих всичко по силите си, но президентът и други партийни лидери ме блокират.

Дежавю?

Румен Радев едва ли ще направи такава услуга на бившия си министър, на когото вече е опонент. И дори да свика КСНС, ще го използва да се наложи в него и да втвърди още повече българската позиция, както направи на януарския съвет. Отлагането на въпроса за ветото обаче не може да разчита особено на „омекването“ на отсрещната страна – тя също отдавна се е втвърдила и не може да си позволи „предателство“. А това положение е перфектният компресор за помпане на всевъзможен национализъм от двете страни на границата. Което пък обрича отлагането на въпроса за ветото да повтори 28-годишния спор за името на Македония с Гърция и българите да се надяват на „победа“ към 2050 година.

Източник: Факти