Както винаги се качваме на потъващ кораб

„Върви процес на деглобализация. Той не започва сега и най-вероятно ще го наблюдаваме през идните 10-20 години“.

Това мнение изказа пред БНР макроикономистът Аркади Шарков от ЕКИП.

По думите му още след Студената война се е стигнало до хиперглобализация.

„САЩ започват да се отдръпват като глобален полицай. Сега наблюдаваме именно симптоми на затихваща глобална сила – това разделение, което ще се случи след прекъсването на търговските взаимоотношения, но и на политическата комуникация, в началото опитите за мир (в Украйна – бел. ред.) бяха на преден план, в момента виждаме, че тези разговори са заглъхнали и все повече се отдалечават различните държави“, коментира той.

Според него е интересен фактът, че има държави, които не са на страната на Русия, но са против САЩ, те се намират в Близкия Изток и в Африка.

„Говорим за държави като ОАЕ, Саудитска Арабия, както и т.нар. азиатски тигри, които не са сигурни за това на коя страна на конфликта (САЩ-Русия – б.р.) да застанат. Икономиката ги притеснява. … Можем да кажем Китай и Русия – от едната страна, а от другата са САЩ, Великобритания и ЕС,“ обобщи Шарков.

Той подчерта, че е любопитно как Китай ще играе тази игра – дали с абсолютно откъсване, което ще му навреди, или на поетапно откъсване.

„Това, което виждаме от страна на Запада, е регионализацията. Той първи започна да регионализира голяма част от производствата – още по време на Covid-19. Опитите за децентрализация на енергоизточниците са симптом за това. … САЩ, като голяма държава, която произвежда голяма част от собствената си продукция и я потребява, към момента не са така засегнати, както е ЕС. Те отново ще опитват дистанционно да управляват процеса,“ смята макроикономистът.

Аркади Шарков изложи теза, според която федералистите в ЕС искат да наложат модела на превръщане на този съюз във федерален конструкт.

„И центърът да решава, а периферията да се съобразява. Това желание ще бъде посрещнато от държавите в покрайнините на ЕС с огромно недоверие и нежелание. То е не само по отношение на вземането на решение, а и по отношение на независимостта на определяне на нашите данъци и на валутата, с която ще се разплащаме. След това бюрократите в ЕК и ЕЦБ се чудят защо в държавите има антисистемни движения,“ коментира той.

Според макроикономиста единственият вариант за влизането на България в еврозоната на 1 януари 2024 г. ще е политическо решение:

„Както винаги се качваме на потъващ кораб“.

Източник: Факти