Радев е говорителят на кремълската пропаганда

Президентът Румен Радев е проводник на руската хибридна война, която се води в България. Антибългарското говорене в Скопие е по същество антиевропейско. Президентът близо година управлява еднолично държавата. Практиката показа, че служебното правителството по никакъв начин не подобрява ситуацията.

Това заяви пред БГНЕС Иван Сотиров, народен представител от СДС в две народни събрания – 37-ото и 40-ото, и председател на сдружение “Достойнство, отговорност, морал”.

За една година – от 12 май 2021 година, когато встъпи в длъжност първото служебно правителство на президента Румен Радев, до днес, наблюдаваме още по-голям разпад и криза на политическата система, вместо стабилизиране. Вярно, че има външни фактори и кризи, но този процес започна още със служебните правителства и директната намеса на президента в политиката – опитите да инженерства, въпреки че той отрича, или договарянето с определите кръгове за създаването на политически проекти, е контрапродуктивно и до голяма степен в основата на кризата, в която се намираме.

Президентът не се явява контрапункт, а продукт на олигархичния модел, който властва още от годините на прехода.

Радев не веднъж е казвал, че държавата е завладяна от олигархията, от мафията. С което се самообвинява, защото няма как да бъдеш избран, да станеш президент при мажоритарен избор, ако ти не си свързан с мафията. Няма как в една завладяна от мафията държава, ти да станеш президент, ако не си благословен от нея.

И преди в историята имаше президенти, които се опитваха да менажират политическите проекти. Президентът Първанов например беше един от хората, които докара Станишев като председател и свой заместник в БСП. Но това, което се случва с Радев е доста по-драстично, защото той в рамките на президентския си мандат създава политически проекти и ги подкрепя недвусмислено, въпреки опитите му да внушава обратното или да се разграничава от своите творения.

Това, което прави Радев е да узурпира власт, да излиза от конституционните си правомощия и да изземва функции. В свои речи той излиза с анонси, които по-скоро съответстват на министър-председател, а не на президент.

В началото на втория си мандат Радев продължава една много опасна линия – да се държи като знаменосец на руската пета колона и да развива всички опорни точки на Кремъл. Лошото е, че за неговото преизбиране носят отговорността и съдействаха активно хора, които се афишираха като лидери на демократични, на евроатлантически партии.

Мирът се постига с военен паритет, а не с разоръжаване

Президентът е този, който лансираше, още в кампанията за първия си мандат, тезата за демилитаризация на Черно море. Сега, под прикритието на миротворец, той се опитва да обезсили и да блокира всякакъв опит на България да съдейства на нападнатата страна Украйна.

Спомнете си руското знаме над Крим. Протежето му Стефан Янев нарече войната, която обяви Русия на Украйна, военна операция – нещо, което продължават да развиват от Кремъл и което стана повод за неговата оставка от правителството.

И още нещо, до ден днешен Радев продължава да атакува ефективността на санкциите, които бяха наложени при окупацията на Крим. Всички обиколки на Радев са фокусирани върху това не да защитава българския национален интерес, а да лобира за свалянето на санкциите.

Стигна се и до една ситуация, която ако не беше трагична, сигурно щеше да е комична – опита да агитира поляците, чиято чувствителност към Русия е повишена, той (Радев – бел. авт.) отиде дори при тях да лобира за сваляне на санкциите.

Президентът не търси консолидиращи позиции, а разделителни линии. И в случая с Република Северна Македония той играе в схемата кремълската резидентура от София + кремълската резидентура от Скопие взаимно да си подават топката, за да влошават отношенията между нашите две държави и да блокират процеса на евроинтеграция на РСМ с измислени искания.

Докато с „проекти“ Радев си обезпечаваше преизбиране, от сега ще работи за осигуряване на собствен политически проект, което също е предпоставка за конфронтация и нестабилност.

Дори по въпроса за Република Северна Македония, Радев наложи една рамкова позиция на парламента, която с нищо не надгради това, което имахме като обществен консенсус. Ние имахме две споразумения между България и РС Македония, които се приемаха консенсусно в България и бяха подкрепени от РСМ.

Конституционната промяна по никакъв начин не гарантира правата на българските граждани, защото и до сега в Конституцията на РСМ е преписана едно към едно единната декларация за правата на човека, в която индивидуалните права на всеки гражданин на РСМ да се самоопределя етнически, религиозно или както иска, са гарантирани. Проблемът е, че тези права и до сега се нарушава от властите в Скопие.

България просто трябва да бъдат спазвани тези права – индивидуалните човешки права.

По въпроса за териториалните претенции, изрично е записано в тяхната конституция, че не могат да имат никакви териториални претенции. Решен е и въпросът с малцинствени претенции.

Пълна измама е това, че ще ни приемат с промяната в конституцията като държавотворен народ. Такова понятие няма в Конституцията на РСМ. Всички, които са се борили за създаване на Република Македония, включително Ванчо Михайлов, защитават и развиват силната теза – гражданският характер на македонската нация и държава, а не някаква мултималцинствена схема.

Идеята за автономия и независимост на Македония е българска. Тя е дело на хората с българско самосъзнание, които са водили борбите. Затова смятам, че отстъплението от тези неща е равносилно на национално предателство. Със самото поставяне на въпроса за промяна на конституцията ние по същество вдигаме топката на ВМРО-ДПМНЕ, които работят в интерес на Белград и Кремъл.

Нещо много важно, антибългарското говорене в Скопие по същество е антиевропейско. Това трябва твърдо да се артикулира от българското правителство пред нашите европейски партньори.

С цялостната си дейност Румен Радев е изключително вреден – заради личния си кариеризъм е готов да погазва българския национален интерес и да създава допълнително разделителни линии и напрежение в обществото.

Забавянето на доставката на F-16 Block 70 не е толкова поради логистични проблеми, а по-скоро е форма на недоверие, защото нашите партньори виждат, че на голяма част от нашите генерали не може да се разчита и те говорят в стила на Кремъл.

Това, което той направи с двете си служебни правителства е предпоставка и основание (и по време на Плевнелиев имаше служебни правителства – бел. арт.) в парламента да се търси промяна в конституцията, а това става с обикновено Народно събрание.

Практиката показа, че служебното правителство по никакъв начин не подобрява ситуацията. Служебните правителства компрометират основния принцип на конституцията, че сме парламентарна република и не е редно президентът да може да управлява държавата еднолично – без контрол на парламента. Видяхме служебни правителства, които приемат бюджети и правят радикални промени. Това може пак да ни се случи в близко бъдеще и е изключително опасно.

Източник: Факти