Бумерангът със санкциите задейства

Джо Байдън и неговото обкръжение решиха да отслабят руската икономика с налагане на санкции върху износа на суров петрол. Тази рецепта бе приложена с успех преди 30 години от Роналд Рейгън. Тогава „Империята на злото“ беше Съюз на съветските социалистически републики, с централизирана тромава икономика и огромно количество мезерстващи граждани. Затънала в Афганистан, Русия не се ползваше с почти никакъв международен респект и влияние. В очите на много външнополитически специалисти, тази огромна страна приличаше на „Живият труп“ и мощни американски лешояди се надвесиха над нея.

Приближените на Елцин започнаха да разпродават залежите и суровините съдържащи се в огромното руско подземие, предимно на американски „инвеститори“, начело с EXXON Mobil. Бедни или богати руснаците се почустваха унизени от разграбването на богатството, което съдбата им бе отредила. Владимир Путин изникна от дебрите на КГБ и прекрати пиршеството на лешоядите. Вече 20 години избраният по оспорван от Запада начин руски президент внедрява с желязна ръка режим, който може да бъде определен като „национал-капитализъм“. Свободата на словото е потъпкана, опозицията рахитична и без право на изява.

Въпреки това дори и в най-благоприятни демократични условия руснаците няма да сменят Путин с Алексей Навални, най-вече защото в Русия се появиха не само олигарси, но и средна класа. Това е сигурно и насилието, с което полицията разпръсква дори и безобидни манифестации е напълно безсмислено. Капиталът с който разполага руският президент е защитата на руската собственост върху територията на страната-континент. Всяка чужда намеса или участие буди подозрение и неприязън. Самият Навални, подкрепян от десетки западни НПО-та е жертва на този антагонизъм към всичко което идва от чужбина.

По същата причина американската подкрепа за Украйна и воплите на Зеленски към Европа и НАТО получават обратен ефект в очите на руското общество и то застава още по-сплотено зад президента Путин. Забележителен факт също е промяната на мнението, което руснаците имат към еволюцията на ценностите на западната демокрация. Узаконяването на еднополовите бракове е един от примерите. Кой би се учудил, че руснаците предпочитат наложения от Путин закон, че „брак се сключва само между мъж и жена“. Свидетели сме на конкуренция във всички области на живота, на бита и на духовността. Не само на икономиката. Тези промени на съотношенията се следят отблизо най-вече от страни, отказващи западния модел на развитие. За тях Путин и Русия са сигурни партньори, на които може да се разчита.

Съединените щати, сигурни в себе си, наложиха ембаргото върху руския петрол, без да държат сметка за промените настъпили междувременно в отношенията между Русия на Владимир Путин и Света – съществуващ извън НАТО. Епохата на Роналд Рейгън през чието време по тяхно нареждане барела спадаше до 50 долара и слагаше на колене Русия беше отминало безвъзвратно. Те явно бяха пропуснали, че Саудитска Арабия още от 2016 година се споразумя с Русия да увеличат продукцията на ОПЕК от 35% на 55% за да попречат на американския шистов петрол да се настани на пазара. Тези дни, организацията на производителите, застанала твърдо зад Москва, отказа да отвори кранчето, за да компенсира забраната върху руските доставки.

Нейните членове начело със Саудитска Арабия заявиха, че ограничават производството си на 432000 барела на ден, посрещайки с безразличие милите очи, които им правят потребителите на петрол. Русия неизбежно ще пострада от ембаргото, защото петролопроводите минаващи праз Казахстан и Сибир, както и наличните танкери не са в състояние да пренесат излишните количества към Китай и Индия. Съотношението между излишък и недостиг обаче ще засегне много повече икономиката на Европа отколкото на Русия. Пред задаващата се криза, която сами предизвикаха, американците пуснаха в обръщение съдебна процедура срещу ОПЕК, наименувана NOPEC – No Oil Producing and Exporting Cartel. Опитът за създаване на подобна наказателна юрисдикция е в пълно противоречие с всички принципи на пазарната икономика, защото застрашава свободното предприемачество.

Повече от съмнително е, че тази инициатива на американският Сенат ще склони производителите на петрол да се притекат на помощ на Европа, за сметка на Русия.

Източник: Факти