Войната в Украйна и илюзията за блатния неутралитет на България

Коментар от Веселин Стойнев:

Инфлацията в България изглежда е и политическо явление: припряно ражда нови партии. Ето, че преди броени дни Стефан Янев обяви създаването на неговата партия „Български възход“. В партийното етикетиране „България“ и производните ѝ отдавна са задължителна мода, а „възходът“ трябва да внуши едно по-позитивно „възраждане“. Мая Манолова пък остана вярна на продуктовото си позициониране с „Изправи се България“. От „Изправи се, БГ. Ние идваме“ вече си отидоха, но все някои други ще дойдат, за да се запишат направо министри, както би казал бай Иречек.

Доколко тези формации ще са реални партийни структури, вече не е важно – та нали „Продължаваме промяната“ управлява пети месец, без дори да е регистрирана в съда. Проектът на Янев се забави, защото трудно си намира партийни координатори, а за пребоядисването на такива от други партии трябват малко време и пълни коледни, а не зелени чорапи. Манолова дори няма да се захваща с партийно строителство, защото от опит знае, че това е тежка инженерно-хамалска работа, а и двете професии са кът. „Изправи се България“ щяла да е партия-мрежа, „без партиен елит и без бюрокрация“ – само Мая ще сияе на брега, пък докъдето хвърли мрежата.

Заблатяването на българското езеро

Няма да е трудно, защото днес политическият водоем е пълен с шарани, които кълват на „неутралитет във войната“. Поне картината е пределно ясна и новите рибари се подреждат като в черно-бяло кино. Формациите на Янев и Манолова твърдо са от страната на руския агресор.

Но за заблатяването на езерото вина има и отсрещният бряг. Докато путинофилите хранеха шараните с вечна признателност към Москва и ръсеха хибридна захранка, идеалистите говореха само за морален дълг към украинците. „Военна помощ“ се оказа неефективна блеснá, която бързо потъва в дълбините на народните страхове. Каква помощ, ако украинците си плащат или някой друг плаща вместо тях? Войната е бизнес и, както би казал президентът Радев, всички шарлатани биха извикали „браво“! Да не излезе сега пак същото хитруване – няма да изнасяме оръжие, а само ще ремонтираме ударени бронемашини и самолети на украинската армия, за да спасим кремълоподаническата БСП. Или още по-хитро – ще изнасяме наши оръжия, а уж сме ремонтирали украински. Такова е рибарското хоби – рибар рибаря лъже, за какво иначе са рибари.

И все няма кой да обясни простичко на шараните илюзията за блатния неутралитет. Че първо, някой трябва да ти го гарантира. Ако не си много важен, няма и желаещи. Но и важен да си – гаранция Франция. Както стана с Белгия, зачената в неутралитет и прегазена от Германия и през 1914, и през 1940. Кралството сега се радва на контра-неутралитета да е домакин на щабквартирите на НАТО и ЕС. Друга що-годе гаранция за неутралитет е да имаш силна армия. България най-сетне осъзна, че няма такава и след Ковид-паузата пак се отказа от Гергьовденски парад – поне да не се срами пред образа си в огледалото.

Ами неутралитет в рамките на военния съюз, в който членуваме? Това вече сме го играли като съюзници на Хитлер, без да воюваме със СССР. Англо-американците ни бомбардираха, руснаците ни окупираха и никой не ни призна за съвоюващи, въпреки че в края на войната се включихме на страната на победителите. Ами ако просто се снишим, докато бурята отмине? И това не става – спряха ни газа редом с тези, които най-много се репчат на руснаците – поляците, за които това е чест. А ние пак броим какви копейки сме загубили, след като десетилетия сме наливали милиарди в монополни руски тръби.

А ако ние изпаднем в нужда?

Накрая да не излезе, че когато Андрешко е обграден насред блатото, ще получи в защита един съвсем неутрален член 5 от НАТО-вския договор: вместо да ни защитават с цялата си военна мощ, страните от пакта само да ни пратят оръжие, пък ние да се оправяме. Даже може и тайно, както ние сега пращаме на Украйна муниции. Пък то ще ни трябват само хляб и сол за дежурните освободители.

Затова ако в сряда парламентът не приключи андрешковската сага с оръжието за Украйна ясно и еднозначно, политическото заблатяване може да се окаже необратимо. „Суверенитетът и националното достойнство“ на Стефан Янев и „новият социален договор“ на Мая Манолова ще са новите популистки спирачки пред българското развитие. С тях ще тропосат несгодите, предизвикани от войната на Путин, на сметката на евроатлантическия ни избор, за да го зачеркнат. Ако двете формации се съюзят на следващите избори, а зад гърба им застане президентът Румен Радев, България може да се окаже в състояние на гражданска война. В авангарда до тях ще са копейкинци, в ариергарда – недоразбитите социалисти. Защото такъв е занаятът на популистките псевдопацифисти – борейки се срещу „въвличането ни във война“, да предизвикат война вкъщи.

Източник: Факти