Западните Балкани и войната в Украйна: кризите се задълбочават с всеки изминал ден

Небих Бушай, който е студент в Тирана, ежедневно вижда инфлацията с очите си – в близкия магазин за зеленчуци цените се сменят всяка седмица, закуската в хлебарницата е поскъпнала 1,5 пъти, а за да вземе автобус и да посети родителите си в Шкодра, трябва да отдели значително повече за билет. В Албания транспортът е поскъпнал особено много заради ръста в цените на горивата – литърът бензин гони цена от две евро, т.е. почти колкото в Германия. Но ако в Германия брутният вътрешен продукт на човек е 46 000 долара, в Албания е само 5200.

Горивата и продуктите поскъпнаха по цял свят още по време на пандемията, но заради войната в Украйна цените в балканските страни достигат невиждани стойности. „Сегашната инфлация засяга по-бедните хора в региона особено тежко, тъй като те дават много по-голяма част от доходите си за храна“, казва икономистът от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Питър Санфи. Докато хората в Германия харчат само 15 процента от парите си за храна, в Албания и Косово процентът е 41, а в Сърбия, Черна гора и Северна Македония домакинствата изразходват една трета от доходите си за хранителни продукти.

Войната само подсили вече същестуващите проблеми

Преките търговски връзки с Русия и Украйна в сферата на храните не са големи и отпадането на двете страни като доставчици не се отразява на икономическата стабилност в балканските страни, казва икономистката Ана Кресич от ЕБВР. Но общата инфлация напомня за 90-те години.

В Босна и Херцеговина през февруари се образуваха опашки от хора, които чакат пред клоновете на руската Сбербанк, която е обект на европейски санкции. Хората се успокоиха едва когато стана ясно, че местни банки ще поемат бизнеса и че депозитите им са сигурни. В Албания финансовият натиск доведе до многохилядни демонстрации в Тирана. Небих Бушай също е бил сред участниците, тъй като „ние сме бедна страна и нямаме никакви социални мерки за защита на семействата и общностите“. Една четвърт от населението живее под границата на бедността, а социални мерки като повишаване на минималното заплащане така и не се прилагат.

Най-тежката енергийна криза от години

Основният фактор за инфлацията в балканските страни са горивата – кризата разкри слабостите в сферата на енергетиката, посочва Кресич. Голяма част от страните в Западните Балкани са силно зависими от въгледобива – Косово генерира почти 95 процента от енергията си от въглища, Северна Македония – 80 процента, Сърбия и Босна и Херцеговина – по 70 на сто. Във въглищните централи в Сърбия, Северна Македония и Косово постоянно има проблеми и сривове, които налагат да се внася гориво. А в момента това е много скъпо.

Резултатът – сериозно повишение на цените в Северна Македония, а в Косово – щедри субсидии за електроенергията, но и поне по два часа на ден без ток. Който иска да има през това време светлина и енергия, трябва да използва генератори, но при сегашните цени на бензина и дизела те излизат непосилно скъпи.

„Тази ситуация показва, че трябва да ускорим енергийния преход и да диверсифицираме енергоизточниците“, посочва Кресич. Албания например няма нито въглищни, нито газови централи – разчита изцяло на водната енергия и трябва да внася и въглища, и газ от Русия. През последните месеци обаче дъждове почти нямаше, водата в реките намаля и в края на март министърката на енаргетиката Белинда Балуку обяви, че водните централи произвеждат твърде малко енергия. „От днес нататък нашият внос на енергия става по-голям от собственото ни производство“, каза тя във видеообръщение през март. За да се пести енергия, учениците и държавните служители получиха един допълнителен празничен ден през март, а в полунощ уличното осветление в Тирана се изключва.

Война, криза, финансови проблеми

Ситуацията в другите балкански страни не е по-различна. В Северна Македония например бяха предприети индиректни намаления на данъците и бе одобрена допълнителна финансова помощ за пенсионерите и хората с ниски доходи, за да бъдат облекчени най-потърпевшите. Но колкото по-дълго продължат войната и кризата, толкова повече ще се усложни ситуацията покрай нарасналите държавни разходи.

„Не очакваме някоя от държавите от Западните Балкани да изпадне в рецесия, но вероятно растежът ще отслабне“, предполага Кресич. Най-намалени са прогнозите на ЕБВР за растежа на Черна гора – най-малката от страните от Западните Балкани в икономически план, която е особено зависима от външното влияние. Туризмът образува една четвърт от брутния вътрешен продукт, гостите са предимно от Русия, а напоследък и от Украйна. Отсега е ясно, че в идващото лято много от тях няма да дойдат.

Войната в Украйна: рискове и възможности

Докато Албания, Косово, Северна Македония и Черна гора следват позицията на Европейския съюз и са на страната на Украйна, Русия се радва на сериозна подкрепа в някои части на Балканите. Макар управляващите в Босна и Херцеговина да застават зад Киев от началото на конфликта, мнозинството от хората в Република Сръбска са проруски настроени. Една от причините е, че Кремъл подкрепя сепаратисткото движение там.

Подобни са настроенията и в Сърбия, където изследванията показват, че Русия се приема като много по-близък партньор от Европейския съюз. Москва е направила стратегически инвестиции в региона и определени отстъпки по отношение на цената на газа. И това очевидно води до резултати: Сърбия е единствената държава в региона, която не наложи санкции на Русия след нападението над Украйна. И до днес Air Serbia лети до Москва. И макар президентът Вучич да подкрепи изключването на Русия от Съвета на ООН по правата на човека, той не е склонен да се противопоставя открито на Русия.

Но и за Сърбия, и за Босна и Херцеговина и Северна Македония е важно Европейският съюз да остане стабилен по време на кризата. Защото държавите от Общността са най-големият пазар за Западните Балкани. А преводите на пари от чужбина имат сериозен принос към икономиката им. В Босна и Херцеговина например те представляват осем процента от БВП.

И все пак агресията на Русия в Украйна може обаче да допринесе за дългосрочната стабилизация на Балканите – ако в съответствие със заявените намерения ЕС поднови присъединителните преговори.

Икономистът Питър Санфи е убеден, че държавните от Западните Балкани ще излязат по-силни от кризата. „През последните 20 години стабилността в региона постепенно се увеличаваше. Финансовата криза, пандемията – немалко трудности бяха преодолени.“ Но е ясно едно – докато не се установи мир в Украйна, ситуацията ще остане напрегната.

Източник: Факти