Най-големият подарък: как Путин помогна на България

Коментар от Веселин Стойнев:

Управляващата коалиция беше изпаднала в задънена улица заради оръжието за Украйна. Премиерът Петков дори докара безизходицата до фарс – с визита в Киев за търсене на „реалните нужди“ на украинците (които не са оръжейни) и с инициатива за даряване на заплати, с които пък да се купува оръжие. И изведнъж Путин с едно врътване на газовото кранче възкреси мандатоносителя. „Продължаваме промяната“ се окопити, върна се в правилния коловоз и даде пълен напред.

Услугите, които Путин направи на България

С газовата си офанзива Путин освети и президента Радев: сега той вече е твърдо в категорията на бившия си служебен премиер Стефан Янев – като първите в историята натовски генерали, заставащи при война на страната на противника.

Путин ни направи още една услуга – извиси ни редом с Полша, след като се бяхме залепили на пода като мекотело. На нея, като най-твърдия защитник на Украйна, нанесе кроше, с каквито тя е свикнала от векове, а нас опита да ни унизи със задвратник. Вместо това обаче събуди като с електрошок решимостта на мандатоносителя да прати оръжие на Украйна. И ни гарантира успеха на саботираната десетилетия от московските петоколонници газова диверсификация – сега вече има форсмажор, при който тя няма как да не се случи.

Но най-големият подарък на Путин е, че охлади любовта към Русия на определени части от българското население. И най-преданите сред тях накрая може поне да се усъмнят в достоверността на житейските си максими, че те наказва онзи, който истински те обича и че преклонена главица сабя я не сече. Трябват обаче повече време и повече мисловни усилия за осъзнаване на заплахата от нелюбящия голям брат със сабя в ръка.

Едва ли путинофилията ще се стопи бързо, понеже в България между русофилия и кремълофилия винаги е имало огромно припокриване. Но поне можем да приключим двумесечната агония „да пратим ли оръжие на Украйна“, при която путинофилията набираше сила. Точно както срещу Истанбулската конвенция, когато като снежна топка се натрупа страстта у милиони да се опазим от „джендъра“. И както след преодоляването на първоначалния масов страх от Ковид избуя убеждението, че той е измишльотина, целяща пълното подчиняване на населението. Сега проблемът с оръжието за Украйна беше на път да се превърне във виц заради липса на лидерство, компенсирано с гол пиар. Всеки ден нерешителност делегитимираше управляващите пред собствените им избиратели. Със свалянето на този проблем от политическия дневен ред се премахва и заплахата от разпад на коалицията под натиск отдолу.

Почти сигурно е, че решението за военно-техническа помощ за Украйна ще бъде гласувано в парламента със значимо мнозинство. Против може да гласуват единствено БСП и „Възраждане“. Някакъв половинчат номер могат да изиграят и ГЕРБ, ако се увлекат в желанието си да се оневинят за годините газово безхаберие и да се опитат да си купят индулгенция с про-оръжеен вот. Корнелия Нинова пък не е пречка като министър за изпълнението на такова парламентарно решение, защото има легални начини да бъде заобиколен подписът ѝ, без да подава оставка. Нинова не може да си позволи тя да е виновна за предизвикването на предсрочни избори, защото партията ѝ вече е в тотална изолация – тя е в открита война и с президента, а единственият ѝ идеен съюзник „по пацифизъм“ – „Възраждане“, ще е най-големият ѝ електорален смукач. А на русофилския тезгях ще се курдиса и партия на Стефан Янев.

Парадоксът с президента

След като БСП вече е с почти изтрито феродо да набива спирачките на управляващата коалиция, в основен фактор за единството ѝ се превръща президентът. По парадоксален начин. Както пред президентската палатка по-миналата година започнаха протестите срещу ГЕРБ, а миналата година от нея изскочиха лидерите на „Продължаваме промяната“, така сега тя ще споява коалицията, явявайки се отсрещен вражески стан. Радев се самоизобличи като опасен за държавата си президент, който превратно формулира националния интерес, не разбира европейската интеграция и застава на грешната страна в геополитическия разлом. Зад него вече ще са не избиратели на ПП, ДБ и останали му верни социалисти, а поддържници на Костадин Костадинов, Стефан Янев и политически индиферентни досега хора. Ще бъде маргинализиран от партийния мейнстрийм, като този път искания за импийчмънт ще дойдат не от ГЕРБ, а от довчерашните му съотборници. Президентът ще се превърне в боксова круша между власт и опозиция и при политическата му незрялост, непреодоляна след цял президентски мандат и няколко служебни правителства, може да се окаже дългосрочен фактор на политическа нестабилност.

Засега обаче Радев има благотворно влияние като Путиновия газов шантаж – (само)активирането му доведе до пълната еманципация на ПП от него и до изолацията на БСП. А това е предпоставка за по-уверено и по-реформаторско управление.

Източник: Факти