Лексиката на латинци и гърци не е славянска

Има дълбоко неразбирателство между българите и Европейския съюз. Дори и разликите в лексиката пречат. Европейският съюз няма никога да приеме, че българите защитават „българи“ в чужда държава. Никога. Колкото и да се харесва твърдата позиция на президента Радев, тя е извън времето в което живеем и непосилна за силите, с които разполагаме. Понятието „самосъзнание“ не съществува нито в западните речници, нито в начина на мислене.

Всеки е гражданин в страната, в която плаща данъци и има постоянен адрес в нея. Германците не защитават правата на останалите след войната немци във френската част на Елзас. Испанските каталунци не търсят помощта на френските си братовчеди. Същата действителност се отнася и до баските. От този факт трябва да се изхожда, за да се стигне до успешна развръзка в спора между България и Македония.

В интерес на България е да поеме инициативи в крак с европейските дадености, които засега видимо се разминават. Единственият път е защитата на правата на гражданите в държава членка на Европейския съюз. Както всички останали, България е сложила подписа си, че няма териториални претенции към съседите и спазва правата на всички свои граждани, независимо от етническата им или религиозна принадлежност.

Нашата страна е доказала демократичната си същност. Вардарска Македония не е подписвала подобен договор. Следователно в Скопие „демокрацията“ е само в зародиш, колкото и да твърдят обратното нейните управници. „Македонизмът“ е повече проблем на гърците отколкото на българите. Неговата несъстоятелност се разпадна, както се разпадат гипсовите статуи в Скопие. Остава аргументът за наличието на „македонско малцинство“ в Пиринска Македония, чието съществуване България отрича. Какво би станало, ако българите позволят на „ОМО Илинден“ да легализира изявата си? При едно условие разбира се – от устава им да бъдат изключени всякакви нападки срещу българската държава.

Бих искал да задам въпроса – има ли обективно мислещ българин, който да се страхува от „Омовците“? Позволявам си да повдигна този въпрос, както и да предложа разрешаването му, защото бях свидетел на провала на „македонистите“ – братя на „ОМО Илинден“ в Егейска Македония. Там те се подвизават под името „Вино Жито“. Както „ОМО Илинден“, те също получаваха пари от Брюксел, където има бюджет за регионалните езици.

Гърците, макар и под наблюдение, ги оставиха да развият политическа дейност. Явиха се на избори и се стопиха. Стопиха се и парите, които бяха вложени в тях. Това е съдбата на всички политически движения, почиващи върху етническите разлики. Етнически държави няма. Затова крайният национализъм е обречен. Управниците от Скопие са се хванали като удавник за сламка, в защита на „македонското малцинство“ в България.

Ако София постъпи като Атина и остави „ОМО Илинден“ да се регистрира официално, не България, а Европа ще се намеси за правата на българските сдружения във Вардарска Македония. По този начин чуждият натиск, който се упражнява върху София, ще се премести върху Скопие.

Източник: Факти