„Вирусът“ Орбан и неговите странични ефекти

Фундаментален разлом в ЕС или просто проблеми с Унгария и Полша? Разцеплението на Общността може да се избегне, ако тя се възползва по-ефективно от финансовите си инструменти, смятат експерти.

Продължаващите политически проблеми на ЕС с някои държави членки от Средна и Източна Европа изобщо не се свеждат само до различията с Виктор Орбан. „Проблемът е по-дълбок“, каза наскоро френският президент Макрон. Той говори дори за „фундаментален разлом Запад-Изток“ в Европа. Тази констатация се потвърди и по време на скорошното посещение на новия германски канцлер Олаф Шолц във Варшава. Там го посрещнаха с казионни плакати, изобразяващи Ангела Меркел и други германски политици редом с Хитлер и Гьобелс. В същото време срещу Германия се отправя обвинението в беззаконие, защото уж била длъжна да плаща на Полша военни репарации. Провокациите са съвършено неприкрити.

Колко типични са проблемите?

Последните избори в Чехия показаха, че популистите не се непобедими. В България също след три опита най-после беше сглобена проевропейска коалиция. А социалдемократите в Румъния засега не могат да спечелят с инициативите си, които са враждебни към ЕС – независимо, че са част от управляващата коалиция.

Поради всичко това политологът Щефан Лене от фондацията „Карнеги Европа“ смята, че проблемите се свеждат единствено до Полша и Унгария, а не са типични за целия регион. Той не вижда някакво очертано противостоене Запад-Изток и вярва, че парите от Фонда за възстановяване ще дадат допълнителен позитивен импулс.

Унгария – щикът на нелибералите

През декември президентът на САЩ Джо Байдън свика среща на високо равнище, посветена на демокрацията. Единствената непоканена държава от ЕС беше Унгария, която Байдън вече беше причислил към неблагонадеждните страни. Унгарската опозиция се възползва от тази позорна ситуация и остро атакува режима на Виктор Орбан. Неговият опонент Петер Марки-Зай заяви, че „международната общност се отнася към Орбан като към вирус“. И припомни, че унгарският премиер положи много усилия, за да установи тесни връзки с държави като Китай, Русия и Азербайджан.

Както се знае, Орбан нарича своето управление „нелиберална демокрация“, а в сърцевината му е културната битка, която той води срещу ценностите на ЕС. „Либералната демокрация претърпя корабокрушение и ние я заменихме с християнска демокрация от 21-и век“, казва той и посочва целите на тази нечувана форма на управление: традиция и сигурност. Европейските консервативни партии и особено германските християндемократи допуснаха огромната грешка да търпят толкова дълго Виктор Орбан в „партийното семейство“ на Европейската народна партия, докато той градеше авторитарното си управление.

Зад гърба на тази най-силна фракция в Европарламента унгарецът превърна страната си в „пленена държава“, унищожи медийната свобода, независимото правосъдие, институционалните баланси и свободата на гражданското общество. Държавната пропаганда непрекъснато облъчва населението с посланията на Орбан и същевременно се опитва да оправдае режима му пред външния свят. Така Унгария постепенно се превърна в магнит за крайно десните популисти от цял свят, включително за Марин льо Пен и бившия вицепрезидент на САЩ Майк Пенс.

Вероятен ли е Полекзит?

Полша обаче получи покана за вече споменатата среща на върха – въпреки острите критики на ЕС заради антидемократичните действия на полските управници. Причината навярно е в това, че в Полша управляващата партия „Право и справедливост“ още не е стигнала до толкова фрапантни антидемократични „постижения“ като Орбан в Унгария. Но откакто взе властта през 2015-а година, „Право и справедливост“ определено върви по стъпките на Орбан: демонтаж на медийната свобода, изкорубване на независимото правосъдие, поход срещу хомосексуалните, забрана на абортите… И всичко това под звуците на един гръмогласен национализъм.

Истинска бомба избухна през октомври, когато полският Конституционен съд реши, че полското национално право има предимство пред правото на ЕС. Така официална Варшава вече съвсем открито се конфронтира с Брюксел и дори възникна въпросът дали Полша няма да излезе от ЕС. Силният човек във Варшава Ярослав Качински веднага опроверга това предположение, а масовите проевропейски демонстрации в страната показаха, че полското общество все още не е с толкова промит мозък, колкото се надяват управляващите. Междувременно Европейският съд в Люксембург осъди полското правителство да плаща глоба от един милион евро на ден заради редица нарушения спрямо законите на Евросъюза.

Потенциалът на финансовия натиск

„Илюзия е да вярваш, че демокрацията и върховенството на закона могат да бъдат спуснати от Брюксел“, казва Щефан Лене. И пояснява, че това може да стане само чрез демократични избори. Политологът смята, че тъкмо това ще се случи в Унгария и в Полша, тъй като и в двете страни опозицията вече овладя големите градове. Той добавя и, че ЕС трябва да използва още по-ефикасно своите инструменти – не само юридическите, но и финансовите. „Основното средство са парите от Фонда за възстановяване“, припомня Лене.

Но ако ЕС наистина спре парите за Будапеща или Варшава, конфликтът може да ескалира, предупреждава политологът. Според него Полша може да започне да блокира общото европейско законодателство – например в борбата срещу климатичните промени. А това би създало сериозни проблеми. В момента отношенията с Унгария и Полша се колебаят между ескалацията и компромисите, казва Лене, според когото обаче и двете страни разполагат със сериозни инструменти за изнудване.

Източник: Факти