Нееднозначно се приема идеята за разширено военно присъствие в България

Предложенията на върховния главнокомандващ Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа, американският генерал Тод Уолтерс, да се разшири военното присъствие на алианса на източния фланг, по-специално в България и Румъния, е прието нееднозначно, пише германското сп. „Шпигел”, което първо съобщи за предложенията на генерала, позовавайки се на свои източници, пише БГНЕС.

Главнокомандващият мотивира идеята си в отговор предполагаемото натрупване на руски войски близо до границите на Украйна. Според изданието генералът е направил подобно предложение по време на тайна видеоконференция с участието на представители на страните–партньори в алианса. Той призова за разширяване на присъствието на НАТО в България и Румъния подобно по-рано в Полша и балтийските страни, като част от мисията за засилено предно присъствие. „Шпигел“ уточнява, че докато страни от Източна Европа приветстваха неговите идеи, други държави, включително Германия, реагираха сдържано. Плановете на Уолтърс заплашват да представляват сериозно предизвикателство за управляващата коалиция на Германия, тъй като социалдемократите, особено лявото крило на партията, са скептични относно мисията на НАТО на източния фланг.

Плановете на главнокомандващия НАТО

Според Уолтърс увеличаването на контингента би бил сигнал към Москва, че НАТО не възнамерява да наблюдава действията на Русия близо до границите на Украйна, без да предприеме никакви мерки. По време на видеоконференцията той изтъкна, че според него това не представлява провокация, а е необходимо като „презастраховане“. Генералът увери съюзниците, че алиансът възнамерява да се придържа към Основополагащия акт Русия-НАТО, тоест войските ще бъдат разположени на ротационна основа, а не за постоянно. Официално алиансът все още не е потвърдил дискусията за разширяването на мисията, но темата ще бъде обсъдена на следващата среща на министрите на отбраната на НАТО твърди „Шпигел”, позовавайки се на дипломатически източници.

Изданието отбелязва, че на Уолтърс е било възложено да обмисли възможна реакция в случай на руска инвазия в Украйна и да разработи конкретни предложения. В резултат на това той представи „цял пакет от мерки“, по-специално той призова съюзниците да засилят наблюдението за евентуален конфликт в региона, включително чрез сателити, и незабавно да предадат цялата информация на алианса. Напоследък на Запад и в Украйна се появяват все повече изявления за предполагаема руска инвазия срещу Украйна. Президентският говорител Дмитрий Песков нарече подобна информация безпочвена ескалация на напрежението, като подчерта, че Русия не представлява заплаха за никого. В същото време той не изключи вероятността от провокации за оправдаване на подобни изявления и предупреди, че опитите за решаване на проблема със сила в Югоизточна Украйна ще имат най-сериозни последици.

Предложенията на Русия за сигурността в Европа

Предложението на ген. Уортърс идва дни, след кто Русия представи на САЩ и НАТО пакет от предложения за гарантиране на сигурността в Европа, по-специално в източната ѝ част. В петък, 17 декември руското МВнР разпространи два руски проектодокумента за предоставяне на правни гаранции за сигурност от САЩ и НАТО. По-рано руският президент Владимир Путин призова НАТО да започне съществени преговори за предоставяне надеждни и дългосрочни гаранции за сигурност на Русия. Той уточни, че Москва има нужда именно от правни и юридически гаранции, защото преди това западните колеги не са изпълнявали съответните си устни задължения. Както каза пред репортери президентският говорител Дмитрий Песков, помощник на държавния глава Юрий Ушаков е казал на съветника на американския президент по националната сигурност Джейк Съливан, че Москва е готова незабавно да започне преговори по проектодокументи за гаранции за сигурност. На тези преговори руската страна ще бъде представена от зам-външния министър Сергей Рябков

Единият от предложенине от Русия документи се състои от осем клаузи и засяга основните аспекти на предоставянето на взаимни гаранции за сигурност от Москва и Вашингтон. Проектът предлага решение на натрупаните проблеми, включително тези, които възникнаха след оттеглянето на САЩ от Договора за премахване на ракетите със среден и по-малък обсег, както и проблемите с поетапното разширяване на НАТО и новите намерения на Северноатлантическия алианс. Документът очертава преди всичко принципите на неделима и равна сигурност, без да се накърнява сигурността на другия. За тези цели споразумението включва следните клаузи: отказ за предприемане на действия и мерки, засягащи безопасността на другата страна, неучастие в тях и отказ от подкрепата им. Освен това проектоспоразумението предвижда отказ от мерки за сигурност, индивидуални или в рамките на международна организация, военен съюз или коалиция, които биха подкопали основните интереси на сигурността на другата страна.

Диалог или контразаплахи

Русия ще мине към режим на контразаплаха, ако НАТО не приеме предложения за гаранции за сигурност, заяви в събота зам-външният министър Александър Грушко в ефира на YouTube канала „Soloviev Live“. „Ние просто даваме да се разбере, че сме готови да прехвърлим военния или военно-технически сценарий в политически процес, който наистина ще засили военната безопасност…на всички държави в ОССЕ, евро-атлантическо, евразийското пространства. А ако това не се получи, ние им казахме, (на НАТО), че тогава също ще преминем към този режим на създаване на контразаплахи, но тогава ще е късно да ни питат защо сме взели такива решения, защо ние сме разположили такива системи. В този случай ние представяме всичко много честно, открито, на хартия”, добави Грушко.

Той подчерта, че страните от алианса трябва да приемат сериозно предложенията на Русия за гаранции за сигурност, или ще трябва да се справят с военно-техническа алтернатива. „Те имат два начина. Първо: да приемат сериозно това, което поставяме на масата, или да се справят с военно-техническа алтернатива“, каза дипломатът. Според него „моментът на истината настъпи. Наистина стигнахме до опасна линия и нашите предложения са именно с цел да се отдалечим от тази опасна линия и да влезем в някакъв нормален диалог, на чийто преден план ще бъдат интересите на сигурност. И ние сме дефинирали много ясно начините за постигане на това.

Вторият момент е защо го направихме в такава форма, много откровена и директна. Защото всички споразумения, постигнати с НАТО, са Основополагащият акт, където те поеха две задължения. Първото е да не разполагат значителни военни сили в територията на нови членове на постоянна основа. И второто, да не поставят там ядрени оръжия, да не създават инфраструктура. Така че ние сме изправени пред факта, че те започнаха да заобикалят тези разпоредби“, каза дипломатът. Затова, продължи Грушко, Москва предложи абсолютно ясен и разбираем език, който да изключи всякаква двусмислие и погрешно тълкуване. Както отбеляза дипломатът, Русия очаква, че НАТО няма да може да „разводни“ руските предложения за гаранции за сигурност. Грушко каза, че в проектодоговора Русия е формулирала по същество своите национални интереси, а също така е описала визията си за военната сигурност в Европа. „Това не е свързано с НАТО, а се дължи на факта, че е необходимо да се премине към други принципи за гарантиране на сигурността, в противен случай ще се окажем в много трудна ситуация, която не бихме искали да повторим“, добави той.

Реакции във Вашингтон и Брюксел

Белият дом смята, че някои от предложенията на Москва, съдържащи се в проекта на договора за сигурност между Русия и САЩ, представен в петък, са полезни, а някои, напротив, неприемливи. Това съобщи агенция „Блумбърг”, позовавайки се на висш служител, който пожела да остане анонимен. Той каза още, че Вашингтон планира да отговори следващата седмица на руските предложения. Северноатлантическият съвет потвърди, че е получил руски предложения относно европейската сигурност и обяви готовността си за диалог с Русия за изграждане на доверие, ако Москва „предприеме конкретни мерки за намаляване на напрежението“. Това се посочва в изявление, публикувано от Съвета на НАТО. „Ние сме наясно с неотдавнашните руски предложения относно европейската сигурност. Ние декларираме, че всеки диалог с Русия трябва да се основава на реципрочност, да отговаря на опасенията на НАТО относно руските действия…и да се провежда успоредно с консултации с европейските партньори на НАТО. Ние сме готови да работим по мерки за изграждане на доверие“, се казва в документа.

В него също се повтаря, че алиансът „предлага на Русия да проведе заседание на Съвета Русия-НАТО в близко бъдеще“. Съвета на НАТО изрази безпокойството си от ситуацията по границата на Украйна, където според алианса се наблюдава „значителна концентрация“ на руски сили, и предупреди Русия за мащабните последици от всяка агресия. В същото време министрите на отбраната на скандинавските и балтийските страни заявиха, че западните държави при никакви обстоятелства не трябва да се съгласяват с предложенията на Русия за гаранции за сигурност в Европа, съобщи в съота пресофисът на естонското военно министерство след видео среща на военните министри на Финландия, Естония, Швеция, Дания, Норвегия, Латвия, Литва и Исландия. „Министрите на отбраната на скандинавските и балтийските страни се срещнаха в петък чрез видеомост и се съгласиха, че Русия представлява най-голямата военна заплаха за Европа. Също така министрите единодушно смятат, че западните държави не могат да се съгласят с изискванията на Руската федерация по никакъв начин“, се казва в съобщението. Естонският министър на отбраната Кале Лаанет ще се срещне в понеделник и вторник с колеги от Полша, Латвия, Литва и Холандия, за да обсъдят настоящата ситуация.

Източник: Факти