Кирил Чуканов пред ФАКТИ: Без лустрация промяната може да бъде единствено подмяна

Една от основните причини България да тъпче на едно място в рамките на три десетилетия и промяната у нас така и да не настъпва категорично е заради липсата на политическа лустрация. Тя е също толкова важна и наложителна, колкото и широкоафишираната съдебна реформа.

Азбучна истина е, че продължаващото покваряващо влияние на кадри на комунистическата Държавна сигурност ни държи далеч от европейската нормалност и е в основата на почти всичко лошо, което се е случвало и се случва и днес на страната ни.

Самопровъзгласилите се за носители и даже продължители на промяната не само, че не работят по закон за лустрацията, но и нито веднъж не са споменавали тази дума откакто съществуват като политически субект. Те, „Продължаваме промяната“ дори допуснаха на преговорната маса срещу тях да седнат обявени за агенти на комунистическата Държавна сигурност и крайно компрометирани в Прехода личности.

От страна на най-малкия коалиционен партньор в управлението – „Демократична България“, следизборно също има пълно мълчание по темата, въпреки че лустрацията е част от тяхната управленска програма и в миналите парламенти присъства във вербалните заявки на един от лидерите на ДБ – Христо Иванов.

За да поговорим за „промяната“ без лустрация и сривът на „Демократична България“ малко повече от година след акцията на „Росенец“, от ФАКТИ разговаряхме с Кирил Чуканов, историк и граждански активист, участвал в антиправителствените протести през 2013 година и тези през 2020 година, както и в множество други по-малки като отзвук протести.

Започнахме разговора с логичния въпрос дали без лустрация може да говорим за каквато и да е промяна.

„И през 1990, и през 1998, въобще през всички тези години такава промяна – без воля за лустрационно законодателство, може да бъде единствено подмяна. Това е така, защото в крайна сметка всички тези сериозни обществени заболявания, които трябва да се излекуват и които сега „силите на промяната“ твърдят, че ще излекуват – като хроничната корупция, дефицитите в правовата държава, те имат много ясен генезис и той е от престъпния комунистически режим и несправянето с неговото наследство през всички тези години“, категоричен бе Кирил Чуканов по отношение на първата тема от разговора ни.

По време на перманентния няколкомесечен протест срещу главния прокурор Иван Гешев и правителството на Бойко Борисов през лятото и есента на 2020 година гражданско сдружение БОЕЦ и платформата Граждански мегдан, сформирала се именно по време на протеста, настояваха политическата лустрация да бъде приоритет на евентуално бъдещо управление.

Над година по-късно, когато вече имаме редовно правителство, лустрацията е изтикана в ъгъла, като дори от „Демократична България“ не обелват дума за нея, а именно те, както и по-рано стана дума, декларираха нееднократно, че ще работят за нея. На въпроса дали от ДБ използват темата за лустрацията само като предизборен трик, за да привлекат избиратели от антикомунистическата общност, Кирил Чуканов отговори така:

„Може и така да се разглежда, но такова обяснение е може би твърде просто. Доста от протестиращите, най-вече от тези, които окупирахме Орлов мост и които бяхме активни през всички дни на протеста през 2020 година, смятахме темата за лустрацията за ключова и мисля, че допринесохме тогава тя да се наложи в в някаква степен в дневния ред.

В „Демократична България“ има хора, които са убедени, че лустрация е необходима. Дори назад във времето имаше организирана от тях работна група, която се занимаваше с темата. Така че въпросът не бива да се разглежда само на една плоскост. Факт е обаче, че сега, особено по време на коалиционните преговори на вече сформиралото се редовно правителство, освен ако не съм пропуснал нещо или тази тема е била обсъдена не на лайв стриймовете, а офлайн, тя изобщо не беше обсъдена. Нямам информация „Демократична България“ да са махнали лустрацията от програмата си, но фактът, че тя не бе обсъдена е доста притеснителен. Най-малкото можеше да се даде едно обяснение защо се е стигнало дотук. Очевидните възможни причини за това са две. Останалите партии, които участват в управленската коалиция или директно са против лустрацията, какъвто със сигурност е случаят с БСП, или може би я смятат за маргинална тема. Поради това като една форма на нов исторически компромис е била направена тази голяма жертва лустрацията реално да бъде изхвърлена от дневния ред, за да може да се сформира редовно правителство. Но дори и това на мен не ми е известно да е обяснено, нещо, което не е коректно и етично към избирателите“.

Във втората част на диалога с гражданския активист Кирил Чуканов обсъдихме огромния отлив от най-големия досега политически изразител на демократичната общност – политическото обединение „Демократична България“, което не успя да материализира много успешната акция на „Росенец“ от протестното лято на 2020 година.

„Далеч съм от всякакви конспиративни теории за договорки под масата. След акцията на „Росенец“ изглеждаше, че се е стигнало до момент, в който нещата наистина може да се тласнат към нещо коренно различно. Вероятно тази настройка е била следствие на прекален ентусиазъм, но в крайна сметка хората имат право от време на време да проявят наивност.

На първо място, като че ли акостирането на „Росенец“ бе много успешна пиар акция, свързана с това, че до онзи момент електорално „Демократична България“ не стояха особено добре и не беше сигурно дали изобщо ще могат да прехвърлят прага за влизане в парламента, независимо кога ще бъдат изборите. Тази пиар акция успя страшно много да вдигне резултата им.

След това тази силна акция не беше подкрепена от целенасочени действия по време на протестите за ясно заявяване на лидерство на този протест и директен стремеж към властта – тоест „Демократична България“ да бъде двигател на мечтаната промяна. Имаше изказвания в тази посока, но те не бяха подкрепени от действия. Факт е също, че много безотговорно в частта с политическото лидерство беше отстъпено доста място на прочутото „Отровно трио“ и на всякакви други групички, вероятно свързани с президента Радев, които не бих казал, че споделят задължително ценностите на демократичната общност.

Последваха приказките през есента и зимата (б.р. на миналата година) с кого трябва да се направи коалиция и как, макар и различни, всички в протеста са едно в името на голямата промяна. Това не говореше за някакъв ясен план след акцията на „Росенец“, че ДБ действително е двигателят на промяната и че обединението е готово като политическа сила чрез протести да свали криминалното статукво.

Разбира се, говорейки за електоралния спад, това нямаше да стане по толкова брутален начин без появата на „Продължаваме промяната“. Не може да се говори чак за равнозначност между „Демократична България“ и цялата демократична общност, но няма спор, че това обединение е нейният най-ясен политически изразител. На последните избори обаче голяма част от периферията извън твърдите партийни ядра премина към „Продължаваме промяната“ и сега закономерно, предвид и гореописаните прояви на слабост, ДБ е най-малката политическа сила в настоящата управленска коалиция, а респективно на това е и с най-малка тежест в нея.

Всъщност, единствената причина, поради която „Демократична България“ все още е факт като политическо обединение, е участието в управлението. Без него смятам, че „зелените“ може би отдавна щяха под някаква форма да са преминали към проекта на Кирил Петков и Асен Василев“.

А на въпроса дали в с случая на „Демократична България“ има страх от поемане на отговорност в смисъла на стремеж към властта, събеседникът ни заяви:

„Може би наистина има страх от отговорност, защото политическото лидерство в крайна сметка не е само цветя и рози, а може да има и доста неприятни последствия предвид това какво представлява криминалното статукво тук.

Факт е, че демократичната общност има много сериозен проблем със своето политическо лидерство, но това не означава, че няма способни, доблестни и почтени хора в тези партии. Просто като че ли те не могат да се самоорганизират за нов подход“.

Източник: Факти