България не е Германия! За голямо съжаление…

Много са разликите между двете страни, но има една, която става все по-актуална. Никой германец не позволява да му се говори за фашизъм. Страницата е обърната и дори Русия, страната дала 20 милиона жертви на нацизма не проявява никакъв реваншизъм към бившия си окупатор. Въпреки принадлежността към НАТО двете страни поддържат постоянен диалог, без злонамереност. Икономическите връзки са от полза и за двете страни.

На Балканите не е така.

От свадата Сталин – Тито „македонският въпрос“ не е преставал да създава вътрешно, понякога и външно политически грижи на управляващите относно триъгълника Солун – Скопие – Благоевград. В продължение на векове там са живели български македонци или македонски българи, които говорят български диалект. Чертожниците на балканските граници от Версай, Ньой и Берлин отказват да вземат под внимание този факт. Никой никога не говорил за самоопределение. Причината е винаги една и съща – страха от обединението на Македония с България, което ще наруши равновесието на полуострова и в последствие в Европа. Обединението на многомилионно славянско население, свързано с Русия чрез писменост и религия винаги се е считало за неприемливо от западноевропейците и в последствие и от американците. За да бъде откъснато от България, македонското население на първо време това са границите. Цели 70 години, те са били милитаризирани и строго охранявани. Връзки и стокообмен са били прекъснати. Следващият етап е идеологията оправдаваща различните видове диктатури. Македонският говор също е подложен или на забрана, или на значителна деформация. В Гърция насилието срещу населението с български корени е може би най-жестоко.

Първите жертви са проповедниците. Въпреки, че българи и гърци са православни християни, нашите попове са били бити и хвърляни във варници. На учителите по български са слагани жици в устата, по които е пускан ток. Имената на селата и градовете са заменени с гръцки. Всички надписи в българските църкви в Егейска Македония са изтрити или замазани с цимент, на който пише Византийски храм. Надгробните плочи и кръстове с български имена са сменени и върху новите буквите са само гръцки. Днес всички наши братовчеди, останали там са с гръцки имена. През целия този период нито един протест не се е чул от Европа, нито от България. И до днес в Егейска Македония българската реч, писменост и музика са забранени. Гърците отричат този факт, но едно посещение по тези места е достатъчно за да се види истината. В съседна Вардарска Македония българските македонци също са подложени на насилие и терор, до изкореняване на всичко свързано с България. В диалекта са вкарани сръбски думи и ударенията са променени. И там длетото е играло важна роля. В Охрид, многовековна духовна столица на България, е създаден първия български университет. Днес на входа му пише „Първи Славянски университет“. Почти целия елит в Скопие е завършил висшето си образование в Белград и е закърмен с антибългарска настройка, която се е използвала за вътрешната политика на страната. Каква е целта на македонските медии, днес, когато Северна Македония чука на вратата на Европа, да вадят темата за „българския фашизъм“? Според вестник „Нова Македония“ в България е имало фашизъм понеже „опозицията е била потискана насилствено, имало е диктатура и антидемокрация“. Щом като тези твърдения потвърждават наличието на фашизъм, Титовата диктатура също е фашизъм, защото кървавото господство на хърватският диктатор отговаря на същите характеристики. УДБА е ескортирала стотици опозиционери до острова „Голи оток“ с еднопосочен билет. Нова Македония“ декларира, че България не е спасила евреите, защото е участвала в „Холокоста“. Вестникарите от Скопие имат предвид депортирането на 12 хиляди евреи от Македония към лагерите на смъртта, минали през българска територия. В Израел отлично знаят какво точно се е случило по тези места и едва ли черпят информация за погрома над евреите от Вардар, в публикациите на „Нова Македония“. Все пак понеже според Скопие, българите не са направили нищо за „македонските“ евреи, какво направиха те самите за да ги спасят? Колко от тях легнаха на релсите за да спрат влаковете на смъртта? Ако дефиницията за „фашизъм“ е отношението към евреите, какво биха казали писарите от скопските вестници за поведението на поляците, на чиято територия са били лагерите? Архивите на УДБА още не са отворени, докато тези на МВР/КДС са. Диктатурите в Гърция, Югославия и България са факт. Жертвите са много. Българите останали в Егейска Македония са се спасили след като са се обявили за македонци.

По същия начин са постъпили и българските потомци във Вардарска Македония. В България нещата са по-различни. Поради зависимостта от волята на Сталин или на последователите му, името на Пиринска Македония е изтрито от географските карти. Това доказателство за липса на доверие, след дългогодишното вписване в документите за самоличност на характеристиките „народност македонска“ и „националност българска“ не отговаря на съвременните европейски закони. Шумът който се вдига около „ОМО Илинден“ също е злокачествен и вреди за демократичното развитие в региона. В договорите за членство в НАТО и ЕС излишно пише – членовете на тези съюзи запазват без промяна на настоящите граници. Следователно Македонисти, Омовци и Александър Македоновци ако погледнат към Каталуния ще разберат, че се борят с вятърни мелници.

Няма международна организация без грешки. В Брюксел в централата на Европейският съюз влиянието на „Отворено общество“ на Сорос работи срещу националните граници за сметка на регионите. Започва се с подпомагане на „регионалните езици“. И не само. „Българите са татари“, а македонците – славяни също е част от борбата на Сорос срещу славянската връзка. От столицата на Съюза на Европа се изсипват средства за подпомагане на регионалната специфичност и език. Именно тези фондове стигат до Македонистите, като им пълнят главите с неосъществими планове за автономия. За да продължат да работят в тази насока, за тях е жизненоважно да отричат българския език, да громят българската етнос и да подхранват враждата създадена от Тито срещу България. Тази тенденция далеч не се споделя от цялата етническа мозайка съставяща Северна Македония. Там освен сърбомани завладели пресата и върха на политиката, България има много приятели, които гледат с надежда към София.

Източник: Факти