Владислав Панев за ФАКТИ: Очаквам управление, чиято цел е модерна България. Всичко друго е ала-бала

“Големият риск пред държавата през следващите месеци и години е нестабилно управление с неясно мнозинство да прокарва популистки решения, които да надуят бюджетния дефицит до нива, рекордни за Европа, които са включително и над 10% от брутния вътрешен продукт. Това би довело до опасност включително и за валутния борд. Тук не говорим само за надуване на инфлацията отвън, вносната такава – ясно е, че голяма част от инфлацията е привнесена отвън, а вече говорим и за наша си вътрешна криза, която е напълно възможна. Една от задачите на “Демократична България” е именно да не позволи такъв сценарий да се случи. Той в дългосрочен план би могъл да върне ГЕРБ и ДПС на власт”.

Това каза в интервю за ФАКТИ Владислав Панев, съпредседател на “Зелено движение”, една от партиите в коалиция “Демократична България”, депутат в 45-тото и 46-тото НС и кандидат-депутат от коалицията за изборите тази неделя.

Разговаряхме относно инфлацията, спешните мерки за справянето с цените на тока и газа, за зеления преход, бъдещото управление и какво ще се случи с Бюджет 2022.

Целия разговор четете в следващите редове:

– Г-н Панев, независимо дали ще се състави редовно правителство или не, коя според Вас трябва да е първата задача на 47-мото Народно събрание?

– Трябва да се адресират въпросите с инфлацията. Знаете, че цените на тока и парното изключително много стресират гражданите и то с основание, защото виждаме какво се случва на международните пазари. Има вариант включително Народното събрание да вземе мерки, дори да покани и изслуша министъра на енергетиката, който съответно да предприеме нужните мерки за успокояване на ситуацията.

– Кои мерки обаче са подходящи в този случай, за да не стане така, че след няколко месеца инфлацията да се вдигне още толкова?

– Най-вече трябва да осигурим евтина база за енергия. Тоест трябва да осигурим по-големи количества евтин газ, който да влиза например от Азербайджан, каквито възможности има. Договорите за внос на азерски газ са за 1 млрд. куб. метра на година, а внасяме 200-300 млн. Това може да успокои ситуацията не само с цените на електроенергията, но и ситуацията с цените на парното. Знаете, че столичната “Топлофикация”, както и други дружества, работят с природен газ.

След това, трябва да се види какви са възможностите за това цената на електроенергията за бита да не се пипа от 1 януари или ако се пипа, да е възможно най-малко. Това може да се направи като се използва например Фонда „Сигурност на Електроенергийната Система“. Тази година постъпленията там са изключително високи – първо, заради покачването на цените на въглеродните емисии и второ, заради това, че такса “задължение към обществото” е процент от цената на електроенергията, която за бизнеса се покачи с пъти.

Трябва да адресираме и самата цена за бизнеса. Аз смятам, че до края на зимата тя ще започне да пада така или иначе, но все пак трябва да стартираме търгове за дългосрочна продажба на електроенергия. Тоест големите производители да могат да пуснат на енергийната борса количества и договори за 2-3 години напред. Така цената е съвсем различна от цената на пазара “ден напред”. Там цената може да достигне 140-150 лева на мегаватчас. Това са спешните неща.

– Трябва ли да се внимава с взимането на мерки, за да не се опитат определени политически сили да се опитат да “дават” безразборно?

– Да, видяхме за какво става въпрос в последните два парламента – популизмът надделяваше много често. Едва удържахме положението, така че актуализацията на Бюджет 2021 да не доведе до прекомерен бюджетен дефицит, каквито напъни имаше от определени политически сили. Аз съм убеден, че популизмът ще се вихри поне в началото на 47-мото Народно събрание. Важно да има стабилно и ясно мнозинство, за да може решенията да се вземат в него, а не всеки да предлага невъзможни неща.

Големият риск пред държавата през следващите месеци и години е нестабилно управление с неясно мнозинство да прокарва популистки решения, които да надуят бюджетния дефицит до нива, рекордни за Европа, които са включително и над 10% от брутния вътрешен продукт. Това би довело до опасност включително и за валутния борд. Тук не говорим само за надуване на инфлацията отвън, вносната такава – ясно е, че голяма част от инфлацията е привнесена отвън, а вече говорим и за наша си вътрешна криза, която е напълно възможна. Една от задачите на “Демократична България” е именно да не позволи такъв сценарий да се случи. Той в дългосрочен план би могъл да върне ГЕРБ и ДПС на власт.

– Споменахте “Топлофикация София”, която е в тотален фалит – какво предлагате да се случи с нея?

– “Топлофикация” е във фалит на практика от поне 10 години насам. В този отоплителен сезон дълговете ѝ ще нараснат най-вероятно до над 1 милиард лева за първи път в историята.

Когато бях общински съветник в Столичния общински съвет успяхме да запушим някои течове, успяхме да изгоним фирмата “Гранд Енерджи” от “изхода” на “Топлофикация” – знаете, че тя купуваше евтина електроенергия от дружеството и след това я продаваше по-скъпо на енергийната борса. От това успяхме да спестим десетки милиони левове годишно. Не е малко, но не е достатъчно.

Това, което трябва да се случи с “Топлофикация”, беше написано и в американския доклад на „Black & Veatch“ преди две седмици. То е модернизация на мощностите, така че да произвежда и повече пара, и повече електроенергия в сравнение със сега; модернизация на преносната система, така че загубите по нея да бъдат минимално количество; и добри взаимоотношения с клиентите, така че част от тях да започнат да се връщат към услугата на “Топлофикация”. Няма как услугата да бъде достатъчно качествена, ако 50 или под 50% от абонатите в даден блок ползват услугите ѝ. За да бъде при 50%, трябва да е прекалено скъпа.

Доколкото знам, има планове за изграждане на соларни фотоволтаични мощности на територията на “Топлофикация” и на терени на Столична община. Според мен това би помогнало също.

– Говорейки за фотоволтаиците, трябва да се случи енергийният преход. Дали активната работа по него ще започне в 47-мото Народно събрание?

– Абсолютно! Аз познавам и големи фирми, и малки домакинства, които имат изключителни проблеми да се вържат към енергийната мрежа на страната и да получат лиценз за производители на електроенергия. Бавят ги по една година, и то когато става въпрос за инсталация на фотоволтаици за производство на електроенергия за собствено ползване, за собствени нужди, не за продажба на електроенергия на пазара. Без никакви субсидии, себестойността на големи инсталации от десетки мегавати мощност в момента е под 100 лева на мегаватчас – значително по-ниска от пазарните цени.

За мен бъдещето ще се определи основно от развитието на технологиите. Имаме възможности чрез Плана за възстановяване и устойчивост да инвестираме в т. нар. “умни мрежи”. За съжаление не виждам достатъчно средства в изпратения от служебното правителство План. Според мен там трябва да бъде акцентът – в “умните мрежи”, така че те да позволяват връзването на хиляди дребни производители, които да могат да продават електроенергия на по-ниски от пазарните цени. Това е един от начините за осъществяване на енергийния преход. Естествено, слабото място е съхранението на енергия, но мисля, че и тук цените вървят надолу с бързи темпове.

Трябва да има либерализация и по-лесно връзване. В момента даже няма нужда от субсидии за соларни панели, защото стойността на електроенергията им е по-ниска от пазарната. Нуждата от помощи е от една страна – за “умните мрежи”, а от друга – за съхранението на енергия. За това може да се използва и ПАВЕЦ “Чаира”, но цената на батериите все още не позволява инсталацията им на пазарен принцип. Това обаче мисля, че ще стане в следващите няколко години.

Ако Планът за възстановяване и устойчивост се концентрира върху “умните мрежи” и в съхранението на енергия, но в по-малка степен, то ще има много повече смисъл от него.

– Споменахте стабилното мнозинство, което е нужно в следващото Народно събрание. Каква е позицията Ви относно управление в съвместно участие с БСП и дори с мандат на БСП?

– В нашето коалиционно споразумение – на “Демократична България”, сме записали, че в управление, съставено с мандат на БСП, ние няма да участваме.

Лично аз имам доста сериозни проблеми с политиките на БСП. Да се върнем към разговора за популизма и обещанията – когато актуализацията на бюджета се гледаше, помним, че в Комисията по бюджет и финанси Румен Гечев говореше как Испания има бюджетен дефицит от 11%, как нека и ние да надуем бюджетния дефицит и да не се правим на отличници с 3,9% бюджетен дефицит. Такива изказвания, а според мен БСП сериозно мислят тези неща, са изключително опасни за стабилността на държавата с оглед инфлацията в момента.

Другото е енергетиката. Знаете, че БСП са твърди привърженици на модела с ядрена енергия и за запазване на ТЕЦ-овете за неопределено време. За мен това е опасно и би довело до изключително високи цени за потребителите в дългосрочен план от гледна на това, че нови ядрени мощности биха били по-скъпи от пазарната цена на електроенергията. Себестойността на енергията от атомни централи би била по-висока от тази от ВЕИ-та. Относно въглищните централи – знаем, до миналата година „Марица Изток 2“ генерираше по 300-400 милиона лева загуба. Тази година цените на електроенергията изглеждат малко по-добре, но докато се успокоят отново ще генерират фрапантни загуби.

С БСП имаме много сериозни разминавания и преговорите биха били изключително трудни.

– Очаквате ли въобще да се сформира управление?

– Очаквам да се сформира управление, което да гледа в бъдещето и чиято цел да бъде България да се превърне в наистина модерна държава. Както в учебниците е писано, това може да стане по няколко начина – ефективна и добра администрация, инвестиции в образованието, така че да развиваме критичното мислене и предприемаческото мислене на хората, инвестиции в инфраструктурата, така че да можем да търгуваме с целия свят, и либерализация на търговията. Това са начините за просперитет, около тези ценности трябва да водим разговорите за бъдещо управление. Всичко останало е ала-бала.

Гледането в миналото е важно, доколкото трябва да има възмездие, за да може бъдещите управляващи да ги е страх от това да се включват в корупционни схеми, но основното е гледането в бъдещето и какво правим оттук нататък. Ако успеем да се обединим около такива принципи, това би било чудесно.

– Какво смятате, че ще се случи с бюджета за следващата година – ще започне преизпълняване или бързо ще бъде приет Бюджет 2022?

– Очаквам Бюджет 2022 да бъде приет ако не в края на 2021, то в началото на следващата година. Според мен забавяне от 1-2 седмици няма да бъде голям проблем, доколкото си има законови механизми за това държавата да не спре – тоест всеки месец да се харчи по 1/12 от бюджетa за миналата година.

Борбата ще бъде голяма и е важно да има мнозинство, за да може разговорите за бюджетните приходи и разходи да се водят отговорно, а не с цел популизъм.

– Какво ще настоявате от „Демократична България“ да залегне в бюджета за следваща година?

– За мен е изключително важно въвеждане на необлагаем минимум за доходите на физическите лица. Ние предлагаме той да бъде от 500 лева месечно. Това е много важно за работещите бедни. То ще покачи техните заплати реално с 8, 9% поне. В днешната ситуация на висока инфлация тази политика е особено важна, тъй като тези 8,9% трудно могат да дойдат от работодателите, понеже и те са изправени пред сериозни изпитания. Държавата може да помогне с намаляване на данъчното облагане на тези хора. За мен това е приоритет и доколкото виждам програмите на партиите, с които евентуално може да управляваме заедно, по този въпрос по-скоро се припокриваме и не би трябвало да има огромни дебати по темата.

Източник: Факти